43.Mine again-the end
~Посвещавам главата на всички, които четат историята. ~
Флора се шокира от думите на Хари, а думите "синът ми" накараха сърцето й да забие лудо.
-От к-къде знаеш, ч-че бебето е твое?-попита тя, заеквайки.
Хари повдигна вежди.
-Не знам, сигурен съм!...Какво целиш с това?-Флора преглътна, слушайки го.-Имам ти толкова голяма доверие, Флора. Никога няма да му позволиш да те докосне, а камо ли да му дадеш да те има. Никога! Ти си моя!-той хвана ръцете й и я изправи. Прегърна я, след което обхвана лицето й.-Моя, моя и отново моя!-каза и я целуна. Тя се усмихна и му отвърна, и обви ръце около него.
-Няма да позволя да те спечели, само защото аз не съм готов да съм родител. Няма да позволя да му бъдеш съпруга, нито пък синът ми да го счита за баща...Не съм готов, Флора. Та аз не разбирам нищо, понеже аз нямах през повечето време родители. Но ще опитам, заради теб, заради малкия, ще опитам да бъда добър баща.
-Защо промени мнението си?-попита го тя, гледайки го. Сърцето й се размекна от думите му.
-Защото разбрах защо Крис ти е предложил брак...не си сама, няма да те оставя да се справяш сама. Майка ми има принос също в решението, понеже ми каза някои истини преди да дойда към теб, Луи също. Най-вече той де.-призна Хари, а Флора го насърчи да говори.-Призна ми, че не иска да губи Ел, каза ми, че е мислил доста и накрая ми сподели, че се отказва от групата ни. Аз не го приех, помислих, че си е загубил разсъдъка, но сега го разбирам...и съм готов да постъпя като него, само и само да не те губя.-тя се повдигна на пръсти и го прегърна.-Без теб няма нищо съществено, нищо реално в моя живот.
-О, Хари!-каза тя щастливо и го целуна.-Аз..аз, нямам думи. Толкова много се страхувах, че ще отблъснеш бебето и че ще трябва да те изгубя отново....обичам те! Обичам те толкова много!
-Флора, ти веднъж не ме предаде. Загърби всичко, пренебрегна родителите си, прости ми всичко, което ти причиних....не мога да те зарежа бременна с детето ни. Обичам те, Любов!-той долепи челото си до нейното, а тя се усмихна широко.-Ще ме научиш ли да бъда добър родител?-тя кимна.
-Ще се учим заедно, Хари.-той я целуна, вдигайки я на ръце отново.-Хари, какво правиш?-почти извика.
-Понеже не мога да те завъртя както преди, реших така да го направя. А и заслужаваш да бъдеш носена на ръце.-тя се зачерви от думите му, гледайки го в очите. Изведнъж очите й се насълзиха и тя го прегърна.
-Без теб нямаше да мога да преживея всичко сама, да се справя сама с бебето. Добре, че се върна, мили! Повече никога не ме оставяй така!
-Обещавам!-той я завъртя, а тя се изкикоти.
-През какво преминахме...
-Така е, но важното е, че стигнахме до тук и то заедно, цвете мое!-той седна на стола, поставяйки я да седне на него. Тя обви ръце около врата му, а той започна да обсипва врата й с целувки.-Любима моя!-шепнеше срещу кожата й.
-Как искаш да се казва нашето момче?-изведнъж попита тя, а той се сгуши във врата й.
-Не ми хареса фактът, че си избрала име заедно с онова жалко подобие на...-той млъкна, виждайки погледа й.
-Не го избрахме, така го казах просто, за да те ядосам.-призна тя тихичко. Хари кимна.
-Давид.
-Какво?-попита тя изненадано.
-Да се казва Давид.-повтори.
-Давид.-каза със затворени очи.-Звучи много добре. Давид. Давид. Искам да прилича на теб, да има твоите уникални очи. Тъмно зелени, като горите на Амазония.-изчурулика тя.
-Цвете!-той я стисна силно. С какво бе заслужил Флора? С какво? Като нямаше и едно добро сторено дело. Единствено нараняваше. Отнемаше животи.
***
Хари и Флора се върнаха в къщата й, за да споделят пола на бебето.
Тама бяха Крис, Кинжала и Анн.
Влязоха в хола хванати за ръце. Кинжала се изправи моментално. Беше ядосан. Крис впи поглед в хванатите им ръце. Анн се усмихна широко.
-Къде отведе дъщеря ми?-започна гневно Кинжала.
-Да й покажа изненадата.-отвърна хладнокръвно, поглеждайки към Крис.
-Каква изненада? Флора, стори ли ти нещо?-тя поклати глава. Крис се изправи също.
-Мили мои!-изтича да ги прегърне Анн. Започна да плаче.-Молитвите ми се сбъднаха! Как е внучето ми?
-Всичко е наред.-усмихна се Флора.-Вече тати е тук и всичко е наред.-каза, поглеждайки към Хари.
-Много се радвам!-зарадва се Анн.
-Наивна си, Рори!-изкоментира Крис, но Хари го чу. Без това му беше насъбрал. Той пусна ръката на Флора и тръгна към него, хващайки го така, че да не може да се измъкне. Обърна го, и със сила го запрати към пода. Главата му падна върху масата, на която имаше чаши и купички. Те се счупиха в главата му. Кръв потече моментално от главата му.
-Хари.-чу гласа й.
-Наивна е моята Флора, но поне показвам реалното си лице пред нея и тя пак ме обича, за разлика от теб. Покажи й хиляди маски, дръж се мило, все тая. Тя знае, че ще те потроша, беше въпрос на време, я виж само с един замах какво ти причиних.-той се обърна и погледна към Флора.-Това е задето ти предложи брак. Стой далеч от моето момиче! Това е последно предупреждение, следващия път няма да съм толкова склонен.-Крис притискаше раната с покривката на масата, за да спре кръвта. Кинжала се наведе да му помогне. А Анн гледаше шокирано сина си.
-Хари, това не е начинът!-каза Флора ядосано.
-А какво да бях направил? Да го оставя да ти прави предложения ли?...Никакъв начин! Няма шанс! Няма право да използва наивността ти и това, че ме няма, за да угоди на желанията си. Жалко е, мамка му!
-Стайлс, внимавай!-изръмжа Крис.
-Вслушай се в думите си!
-Добре ли си?-попита го, а Крис кимна, гледайки я извинително.
Флора знаеше, че Хари няма да си стои кротко и не можеше да му се сърди. Той беше прав. Тя беше в безизходица и предложението на Крис беше примамливо в онзи момент.
След като всичко се поуспокои, Флора реши да съобщи новината.
-Госпожо Анн, тате и Крис, ще си имаме момче.-сподели тя щастливо.
Анн стана веднага и ги прегърна. Кинжала също се зарадва.
-Ще си имам внуче! Ще го науча на много неща!-каза Кинжала гордо, докато Хари извъртя очи. Давид си беше негов.
-Избрахте ли име?-попита Крис, а Хари извъртя глава, за да изпука. Трябваше огромно търпение.
-Да, Хари го избра. Ще се казва Давид.-Анн ахна. Всички харесаха името, а Хари отиде и прегърна момичето си.
-Мисля, че трябва да си починеш вече!-прошепна й, а тя се усмихна.
-Ще трябва, да!-хареса й, че той мисли за нея и детето им. Стана й мило. Сънуваше ли? Или най-сетне всичко, за което мечтаеше се превръщаше в реалност?
Здравейте!
Кратка глава, но и последна.😢 Надявам се да ви е харесала. Ще кача епилог в скоро време, за да прочетете как Хари и Флора се справят с новия си живот.
Хареса ли ви постъпката на Стайлс?
Не мога да повярвам, че историята приключи. Как ще свикна да не пиша за тази бъркотия-връзката на Флора и Хари? Със сигурност ще ми липсват, ще ми липсвате и вие. Благодарение на вас израснах, учих се, смях се, забавлявах се. Надявам се, че успях да ви оставя приятен спомен. Без вас нямаше да успея да завърша историята. Благодаря ви за цялата подкрепа през всичките години! ❤️❤️❤️
Бих искала да си припомните всичко случило се между Хари и Флора, и да ми напишете в коментар коя част или глава ви е най-любима?
Ако имате въпроси, питайте! Отговарям...😊
Обичам ви! ❤️