2.
Момичетата почистиха стаята основно, докато Ронджун и Нана се опитваха да намерят място на безкрайния багаж. В крайна сметка стаята наистина доби уютен вид. Четиримата бяха капнали от умора след трите часа работа и Со Йон реши, че е крайно време да се връща в стаята си.
- Ще те изпратя до твоята стая. – скочи веднага Джемин.
- Няма нужда. – усмихна се неловко тя.
- Толкова съм изморен, че бих си легнал при теб. – продължи да настоява той.
- Нищо толкова не сме свършили. Просто прекалено много се разсейвахме. – обясни Со Йон, която вече излизаше от стаята. – Освен това колкото и да съм изморена няма да ти позволя да легнеш при мен.
- Ще я видим тази работа. – Нана излезе преди нея със самодоволна усмивка.
- Утре ще се разходим ли? – попита Чан Ми. – Времето ще е хубаво.
- Ще е чудесно. Може да вземем и Ронджун. – усмихна се широко тя и затвори вратата.
- Как ли пък не. – възрази веднага момичето и започна да рови из шкафа с дрехи.
- До преди малко ги подреждаше. Защо отново ги разхвърляш? – погледна я въпросително Ронджун, опитвайки се деликатно да преглътне казаното от нея преди секунди.
- Защото искам да се изкъпя. – отвърна му бързо, като секунди след това осъзна, че дели стая с момче и това ще бъде един от неловките моменти по време на съжителството им. – Няма да го направя докато ти с тук.
- Защо не? Мислиш, че не съм виждал гола жена ли? – Ронджун скръсти ръце зад тила си и изпъна стегнатото си тяло върху леглото.
- Не знам, но не се надявай да видиш мен така. – ядосано му метна хавлията си и го удари в лицето.
- Ако искаш ще отида в стаята на Нана, за да си по-спокойна докато се оправяш. – внимателно сгъна хавлията и я остави на нейното легло.
- Явно може и да си разумно мислещ човек. Ще съм ти много благодарна, ако го направиш.
- Не съм чак такъв идиот, какъвто изглеждам. – прекара пръсти през косата си и отвори входната врата. – Ако ме опознаеш ще разбереш какъв човек съм всъщност.
- Възможно е.
- Дори може да се влюбиш в мен. – усмихна се мило той и затвори вратата след себе си.
- Точно от това се страхувам. – каза си тихо тя и продължи с приготовленията.
Потънал в собствените си мисли, Ронджун слизаше по стълбите към стаята на приятеля си. Отново бе сложил ръце в джобовете на тесните си дънки и вървеше нервно, проклинайки за пореден път неработещия асансьор. Прецени, че е добра идея първо да се обади на Нана преди да го изненада с посещението си. Имайки предвид забавленията на приятеля си, които предимно се състоят в това да колекционира женски сърца, щеше да се почувства неловко ако го завари с момиче. Набра номера му и зачака отговор.
- Слушам те, миличък.
- Ужасен си. – зацъка с език Ронджун. – Мога ли да дойда в стаята ти?
- По принцип може, но не съм в моята стая. – каза виновно Нана. – При Со Йон съм.
- Много си бърз. – засмя се искрено той. – Съжалявам, че ви притеснявам.
- Не правим това, което си мислиш, глупак такъв. Просто си говорим.
- Не се оправдавай. Винаги така започваш.
- Сериозен съм. Станало ли е нещо? Ако искаш ела при нас.
- Ще приема поканата.
След като разбра номера на стаята се запъти към Джемин и новата му жертва. От деца двамата са неразделни приятели и твърдят, че познават другия повече от себе си. Не че Нана беше женкар, но опита му с жените многократно надвишаваше този на Ронджун. Дали заради поразителния си външен вид, или заради изкусното владеене на изказа си, винаги му е вървяло с жените, въпреки че по свои думи никога не се е влюбвал истински. Ронджун напоследък го успокоява с твърдението, че в университета може да намери правилното момиче за здравословна, дълготрайна и страстна връзка, но не му се вярваше това да се случи още на първия ден. Почука на вратата и зачака отговор, при което Со Йон отвори с усмивка до ушите.
- Заповядай. – разтвори широко вратата и покани госта си вътре. – Да не би да се скарахте с Чан Ми?
- Не. – отсече той и побърза да седне до Нана. – Просто тя влезе в банята и за да не я притеснявам реших да отида при това диване, което се оказа в твоята стая. – разроши косата на приятеля си и двамата избухнаха в смях.
- Голям джентълмен си. – отбеляза подигравателно той.
- Всъщност да. Много мило. – поздрави го Со Йон и му подаде чаша сок. – Въпреки фалшивата личност на играч, която се опитваш да създадеш, ми се струваш добро момче. За разлика от приятеля ти, който най-нахално се самопокани в стаята ми.
- Но се оказа добра компания. – намигна игриво Нана. – Не се оплаквай. Знам, че ще ти се харесам.
- Радвам се, че първите хора, с които се запознах тук, сте вие двете. – сподели замислено Ронджун. – Надявам се да се сприятелим. Изглеждате готина компания.
- Вие също много ми допаднахте. – усмихна се дружелюбно Со Йон.
- Казах ти, че ще ме харесаш.
- Не в такъв смисъл. – тя метна възглавница по досадния Нана. – Утре искате ли да дойдете с нас? Ще обиколим наоколо, може да отидем и на кино.
- Стига розичката от моята стая да няма проблем, съм съгласен.
- Остави това на мен. – намигна окуражително тя.
Унесен в разговора с новата си приятелка и стария досадник Нана, Ронджун не усети как са минали два часа. Умората напомни за себе си и той изпита неотложна нужда да си вземе душ и да легне в новото си легло. Върна се в стаята, в която Чан Ми вече спеше. Погледна я с умиление, усмихна се леко и влезе в банята. Приключи със студения душ, облече тениска и широко долнище и се метна на леглото си. Докато разглеждаше какво ново има в инстаграм, кихането на Чанми го стресна.
- Наздраве. – каза механично той, след което се осъзна. – Чакай малко. Хората не кихат докато спят.
- Така ли? – тя се опита да звучи объркано и невинно.
- Невероятна актриса си. – започна да пляска иронично с ръце Ронджун. – Значи аз трябваше да изляза от стаята, когато ти се събличаше, но ти с най-голямата си наглост ме гледаше докато аз го правя.
- Това не е вярно. – отново се оправда тя. – Може би.
- Хареса ли ти гледката? – доволен, той седна на леглото си и опря гръб в стената.
- Не мога да кажа на черното бяло. - тя последва примера му и седна по същия начин на своето легло.
- Наистина съм впечатлен. Може пък да се разбираме.
- Мисля да ти дам шанс. – увери го тя. – Каква специалност си записал?
- Графичен дизайн. А ти?
- Честно ли? – Чан Ми удари челото си няколко пъти. – Аз също. Значи ще се налага да те виждам и там.
- Може да се правим, че не се познаваме. – предложи весело Ронджун.
- Има сделка. – смеховете и на двамата изпълниха стаята.
Противно на техните очаквания, разговора им на всевъзможни теми продължи до три часа сутринта. Стори им се съвсем логично да коментират теми като съществуването на извънземни, творчеството на различни художници и дори глобалното затопляне. Ронджун разказваше за рисунките си с такова вълнение, че Чан Ми донякъде припозна себе си в него. В крайна сметка тя се предаде първа пред напиращото желание за сън, след което и той я последва.
***
Очаквам мненията ви с нетърпение. ♥