Демонична Луна (18+)

ЗДРАВЕЙТЕ, ЗДРАВЕЙТЕ, СКЪПИ УАТПАД СЪРАТНИЦИ! КАК СТЕ ДНЕС?НАДЯВАМ СЕ ДОБРЕ. Е, ПОДНАСЯМ ВИ ТАЗИ ГЛАВА И СЕ НАДЯВАМ ДА ВИ ХАРЕСА. 

ПРИБЛИЖАВАМЕ СЕ ВСЕ ПОВЕЧЕ И ПОВЕЧЕ ДО ФИНАЛА, А ДО БИТКАТА ОСТАВАТ МОЖЕ БИ 2 ИЛИ 3 ГЛАВИ И ВЕРОЯТНО ТАЗИ ЗАВЕТНА ГЛАВА ЩЕ СЕ ЗАБАВИ, ЗАЩОТО ИСКАМ ДА БЪДЕ ЕПИЧНО. ДРУГО НЯМА ДА КАЗВАМ, ЗА ДА НЕ КАЖА НЕЩО КОЕТО НЕ ТРЯБВА ДА КАЖА, А ДО ТОГАВА НАСЛАДЕТЕ СЕ НА ГЛАВАТА И ЗНАЕТЕ КАКВО ДА ПРАВИТЕ - ИСКАМ ВОТОВЕ И КОМЕНТАРИ КАКТО ОБВЪРЗАН ВЪЛК ИСКА ЖЕНСКАТА СИ. 

И КАТО КАЗАХ ОБВЪРЗАН ВЪЛК...НЯКОИ АСПЕКТИ СВЪРЗАНИ С ЦЕРЕМОНИЯТА МОГАТ ДА ВИ СТОРЯТ СТРАННИ, НО В ТОЗИ СВЯТ СА СЪВСЕМ НОРМАЛНИ. ТУК ВЪЛЦИТЕ СА ПО-ДИВИ ОТ ТОВА, КОЕТО СТЕ СВИКНАЛИ ДА ЧЕТЕТЕ ПРИ МЕН И ЗА ДИВИТЕ ВЪЛЦИ ГОЛОТАТА И СЕКСА СА НЕЩО СЪВСЕМ НОРМАЛНО. СЕГА СЛЕД КАТО ИЗЯСНИХМЕ ТОВА МОЖЕТЕ ДА ПРОДЪЛЖИТЕ. 

ОБИЧАМ ВИ И ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ! 

*Ерос*

-      Оо, Ерос! Ерос! Да! – гърбът ѝ се изви в дъга. Чаршафите се разкъсаха заради здравата хватка. Навири таз нагоре, а петите ѝ се забиха във задника ми. Поредният оргазъм за деня я помете мощно, бурно, като най-мощната стихия на майката природа. Беше прекрасна, мамка му и можех единствено да ѝ се любувам. Изглеждаше толкова красива, когато се освобождаваше, дива, първична, същинска богиня.

-      Мамка му! – изръмжах и аз самият щом и моето освобождение ме застигна. От гърдите ми се надигна вълчи вой и главата ми отиде назад. Ноктите ми оставяха следи по кожата на корема ѝ бедрата ѝ, там където бях стискал, но ако знаех нещо за Лилит то беше че това ѝ харесваше и дори възбуждаше още повече. Цялото ми тяло се разтресе, а членът ми пулсираше и бълваше горещо семе вътре в нея, а горещината ѝ ме стискаше здраво, почти лакомо, за да не изпусне и капка от мен. Изцедил и последната капчица от мен се строполих от страни ѝ, дишайки тежко като животно и целият потен и я придърпах в обятията ѝ. Зарових лице в свивката на рамото ѝ и докоснах е устни белега си, карайки я да ахне. Обичах да гледам и да обръщам внимание на белегът, последните три дни май само така ми минава, е заедно с това да я любя до припадък. Отместих гарвановите коси и се усмихнах на двете вече зараснали дупки от зъбите ми.

-      Не мога да повярвам, че се свърши. – гласът ѝ бе едва по-висок от шепот.

-      Какво? – веждите ми се сбръчкаха и я придърпах в обятията си, изненадващо без протести от нейна страна.

-      Спокойствието и малкото ни бягство от реалността се свърши и довечера по залез отново ще бъдем принудени да се изправим срещу суровата действителност. Преди поне се успокоявах с мисълта за церемонията, но ето че и тя свърши...

Наистина бе хубаво да се отчуждим от всичко и да поживеем в наш си свят, където Адам, ангелите и битката не съществуваха макар и само за три дни. Но тези три дни бяха най-хубавите в живота ми. Но както каза тя по залез щяхме да прекрачим прага на тази колиба и отново да се озовем очи в очи с реалността и всичко, което бяхме забравили щеше да ни фрасне през лицето. Никой не знаеше как щяха да се развият нещата нататък. Част от мен, глупава част от мен искаше да вярва че нещата с Лилит нямаше да бъдат по старому, че може би връзката щеше да започне да ѝ влияе по същият начин по който и на мен, но после си казвах „Ерос, човече, бъди реалист, по дяволите." Мисълта звучеше хубаво – да, и то много, но другата, разумната част от мен ми нашепваше че това никога няма да се случи. А, другата пък част, онази ревнивата, или може би беше вълкът ми – не знам. Тя пък ми нашепваше, направо крещеше да не спирам да се боря за женската си и най-ми харесваше какво тя ми говореше. Знам, че ѝ обещах когато прие да бъде Луна, но не можех повече. Имаше толкова много неща, които исках да ѝ кажа, „Обичам те" бъдейки първо в списъка. Исках и да я успокоя по някакъв начин, да я уверя че всичко ще бъде наред.

-      Поспи сега, Лилит. Нека не проваляме последният си ден в мисли за битката. – устните ми докоснаха челото ѝ и тя притвори очи.

-      Гладна съм. – промърмори.

-      Нали току-що яде?

-      Това нещо е странна работа. Сексът с теб хем ме засища, хем ме прави още по-гладна. Не мога да го обясня. Никога досега не съм се чувствала така.

-      Може да е нещо свързано с факта, че сме спътници.

-      Не знам, може. – сви рамене.

-      Хайде, хапни. – оголих шия, предоставяйки ѝ място на която да забие зъбите си.

...

Шаването из леглото и странно чувство на неудобство бе това, което ме събуди. Отне ми няколко секунди да избистря зрението си и всъщност да осъзная, че не аз се чувствах неудобно, а Лилит.

-      Какво има, любов? Време ли е? – надвесих се над нея и сложих длан върху горещата ѝ кожа.

-      Не знам, май да. Чувствам...чувствам сякаш ме викат. – гласът ѝ бе пресипнал.

-      Хайде. Всичко ще бъде наред, обещавам. – целунах я по устните нежно, идвайки ми просто ей така от вътре и се изправих. Съзрях стъкленият буркан с мехлема и я помолих да се изправи. Седнах на леглото и я дръпнах между краката ми. Отворих капака и грабнах малко с върха на пръстите си, а бурканът оставих обратно на нощното шкафче.

-      Как става работата?

-      Мажем се и излизаме. – отвърнах простовато, отдавайки цялото си внимание на мехлемът, който втривах в кожата на корема ѝ. Мехлемът оставяше мазна, белезникава следа след себе си, но караше кожата ѝ да блести. Веднъж покрил всяка частица от торса ѝ с мехлема се изправих, а тя се инспектира внимателно.

Взех буркана обратно и гребнах по-голямо количество, но Лилит ме изненада когато взе стъкленицата от ръцете ми и мехлема, който бях загребал. Бутна ме по гърдите, безмълвният ѝ начин да ме накара да седна и аз се подчиних също безмълвно. Коленичи на леглото, а аз изтегнах тяло назад. Погледът ми се спря върху слабата женствена ръка, която масажираше кожата на гърдите ми, втривайки мазилото. Следях ръката ѝ, а когато достигна онова изрязано V изръмжах. Бих дал всичко, за да продължеше още по-надолу. Навярно знаеше какво си мислех, защото се подсмихна и вдигна поглед.

-      Вие вълците ме изненадвате все повече и повече...всеки друг вече би бил мъртъв, но ето те теб жив и здрав след три дни секс маратон със сукуба.

Казаното от нея ме накара да се нахиля и вътрешно се биех в гърдите от чиста мъжка, първобитна гордост.

-      Това показва, че съм достоен за вас, Ваше величество.

-      Ууу, запомни това обръщение, защото вече ще изисквам от теб така да ме наричаш.

-      Нямам проблеми с това. Ти си моята кралица все пак. За мен е чест да обслужвам вас и желанията ви.

-      Знаеш ли...харесва ми как те дресирах.

Не ти ме дресира, Лилит...промяната дойде от самият мен, когато разбрах какво означаваш за мен.

-      Готова ли си? – обърнах се към Лилит едва на крачка от вратата и тя си пое дъх. Взех ръката ѝ, безмълвно казвайки ѝ „Всичко е наред" и ѝ се усмихнах окуражително. Отворих вратата на хижата и в момента, в който престъпихме прага бяхме като засмукани от тълпата. Евър и гамата ми, Рейн бяха на първа линия. Голи и гордо изпъчили гърди, а Дев и Елис бяха плътно до тях. Те се приближа първи. Евър долепи тяло до моето, също и Рейн. Усещах топлината, която излъчваха телата ми.  Барабаните все още кънтяха навсякъде, а обвързаните двойки се търкаха в нас; мъжете в мен, а жените в Лилит. Стараеха се да нямат и кътче от тялото си непокътнато, защото колкото повече от есенциите ни имаха толкова по-висок шансът им за зачеване беше. С Лилит не откъсвахме поглед един от друг, сякаш независимо от случващото с нея бяхме сами. Не можех да го опиша, но имаше нещо величествено в начинът, по който стоеше гола по средата на нищото с гордо вдигната глава и изпъкваше като купчина сняг напролет. Като истинска Луна. Моята демонична Луна.  Лилит не изглеждаше обезпокоена от това, че десетки женски ръце я докосваха и се отриваха в нея, напротив – даже се наслаждаваше. Наслаждаваше се дори и на това как мъжете от прайда се отриваха в мен.

Усещах го. Усещах как онова жужене, което усещах през последните три дни ме напускаше. И заедно с него ме напускаше и онова напрежение в слабините. Природата си знаеше работата.

Гората се изпълни със стонове. Обърнах се по посока на тях и повечето обвързани двойки вече се бяха поддали на магията, кои в човешка форма, кои във вълча. Евър и Дев се бяха спряли на едно дърво, Рейн и Елис на земята, като Елис беше на четири крака, а спътникът ѝ я взимаше бързо и силно. Погледите ни с Лилит се срещнаха отново. Очите ѝ бяха станали катранени и горяха с желание, връхчетата ѝ стърчаха гордо и желанието струеше от нея, изпращайки мен и вълкът ми в лудост. Лилит нямаше проблем с голотата, нито пък имаше с публичното съвкупление. Ако нещо то дори я успокояваше някак си, караше я да я се чувства себе си.  Най-накрая и последната двойка ни напуска и аз направих права линия към нея. Веднъж лице в лице разбих устни в нейните, а те обгърна врата ми с ръце и аз я повдигнах. Лека вихрушка профуча покрай нас и когато отворих очи открих, че сме няколко метра по-далеч от останалите. Умница. Подсмихнах се и отново слях устни с нейните, целувайки я с всичко, което имах. Бутнах я до дънера на едно дърво и се отрих в хлъзгавата ѝ горещина. Възбудата ѝ бе плътна във въздуха и завъртяваше главата ми.

-      Чукай ме вече. – изстена в ухото ми, не желанието, ами нуждата  отчетлива в гласа ѝ. Отдръпнах се от нея и се подсмихнах срещу горещата ѝ кожа.

-      Искаш ли ме, бебчо?

-      Мамка му, да! – изстена отново.

-      Тогава ще ме получиш. – уверих я и се притиснах срещу входа ѝ. Започнах да навлизам, а тя отпусна глава на дънера и стенеше протяжно, а веднъж загнездил се до край гласът ѝ секна. Не ѝ даваха почивка. Движех се бързо, като подивял. Хълбоците ми се удряха в нейните, тласъците ми бяха дълбоки и удрях всички онези правилни места вътре в нея, които я караха да забива острите си нокти в мен и да стене.

-      Ооо, Ерос! – изкрещя щом забавих темпото си. Забивах се в нея силно, после излизах почти целият и отново се забивах. – Да-Ох!

-      Толкова шибано тясна. – изсумтях в ухото ѝ. Единствено изстена нещо нечленоразделно в отговор и аз продължавах със същата техника.

-      По-бързо! – подкани ме. Ухилих се и хванах по-здраво. Отделих гърба ѝ от дървото и ѝ дадох това, което искаше. Не отделях очи от нея. Главата ѝ оклюма настрани докато тя стенеше когато направих няколко кръгови движения за разнообразие. – Ооооо! – движех се като подивял без изобщо да ѝ давам каквато и да била почивка. В крайна сметка това искаше. Жилите по врата ми изпъкнаха. Мускулите ми горяха, а слабините ми сякаш бяха огнище на адски огън. Наближавах краят си. И тя също, съдейки по мокрите, пляскащи звуци които ехтяха наоколо.

Един единствен дълбок тласък бе това, което запрати и двама ни отвъд. Тя се стегна и запулсира около мен, крещейки името ми, а аз изръмжах нейното и избухнах вътре в нея. Съзнанието ми се замъгли, целият се стегнах, а умът ми бе станал на пихтия. Такава бе мощта на оргазма. Отново я подпрях на дънера, а аз се отпуснах върху нея, опитвайки се да обуздая дишането си и препускащото си сърце. Гърдите ѝ се издигаха и спускаха неравнормерно, сърцето ѝ лумкаше в гръдният кош и почти ме унасяше, заедно с песента на птиците и вълчите воеве, които се чуваха в далечината. Имаше нещо в тази следоргазмена еуфория, която просто засилваше сетивата ти. Беше заплела пръсти в косата ми и вдигнах поглед мързеливо към нея. Очите ѝ все още бяха катранено черни, устните ѝ бяха подпухнали и червени, кожата ѝ бе поруменяла и на фона на изгряващият полумесец изглеждаше като богиня. Всичко се бе променило между нас. Церемонията вече бе завършена и с нея бяхме напълно обвързани,