Петнадесета глава
:Анн
С Дейна се бяхме уговорили да се видим на следващия ден в кафенето, където обикновено ходим. Мислите ми все още бяха заети със случката от клуба миналата вечер. Целувката, погледът му, начинът, по който ме отблъсна... Всичко това не спираше да ме тревожи. Когато се срещнахме с Дейна, тя веднага забеляза, че не съм в настроение.
- Какво ти става, Анн? Тръгна си от клуба без да кажеш нищо. Знаеш, че можеш да ми кажеш всичко, нали? - попита тя, като ме погледна загрижено.
- Дейна, просто... Дейвид. Случи се нещо между нас и... - опитвах се да намеря думите, но всичко се стори толкова объркано.
- Какво стана? Говори! - настоя тя с нетърпение.
- Целунахме се... Но после всичко се обърка. Той ме отблъсна, каза, че не трябва да знам нещо... Просто не разбирам какво става с него!
Дейна ме слушаше внимателно и след като замълча за миг, каза:
- Добре. Ясно ми е, че това нещо с Дейвид е по-сериозно, отколкото мислех. Но трябва да си наясно с едно - каквото и да крие, трябва да го разберем.
Д
окато обсъждахме всичко, изведнъж забелязахме Дейвид и Зейд да минават по улицата. Те изглеждаха замислени, почти напрегнати, а посоката, в която отиваха, не беше към познато място. Погледнах Дейна.
- Виж ги! Къде ли отиват?
- Ами... - Дейна ме погледна с пламък в очите. - Защо да не ги последваме?
Въпреки че ми се струваше налудничаво, нещо в мен искаше отговори. И това беше шансът ми. Може би щях да разбера какво толкова криеше Дейвид.
- Добре, нека го направим - отговорих аз, и двете тръгнахме бързо след тях, държейки се на разстояние, за да не бъдем забелязани.
Следвахме ги през няколко улички, докато накрая те спряха пред една сграда, която не бях виждала преди. Беше стара и леко порутена, почти незабележима сред другите. Дейвид и Зейд се огледаха, преди да влязат вътре.
- Какво мислиш, че е това място? - попита Дейна шепнешком.
- Не знам... но трябва да разберем. Искам да видя какво правят там. Но трябва да бъдем внимателни.
Наближихме сградата, стараейки се да не вдигаме шум. Спряхме близо до прозорец, от който можеше да се види част от вътрешността. Дейвид и Зейд бяха в стая с няколко мъже, които изглеждаха подозрително.
- Какво, по дяволите, правят тук? - прошепна Дейна.
- Не знам, но мисля, че сме на път да разберем - казах аз, с трепет в гласа.
Стояхме мълчаливо, гледайки през прозореца, докато Дейвид и Зейд разговаряха с двамата мъже вътре. Не чувахме всичко ясно, но тонът беше напрегнат. Един от мъжете, с дълбоки бръчки и белези по лицето, изглеждаше сякаш водеше разговора. Той се приближи към Дейвид с поглед, който можеше да накара всеки да потрепери.
- Това изглежда лошо, Анн - прошепна Дейна, като ме дръпна леко назад, сякаш се страхуваше, че ще ни забележат.
- Знам, но не можем да си тръгнем сега. Може би ще разберем какво крие Дейвид - настоях аз, все още прикована към случващото се вътре.
Мъжът с белезите вдигна пръст към Дейвид, сякаш го предупреждаваше за нещо.- Не забравяй, момче - каза той с дрезгав глас, който успяхме да доловим през стъклото, - ако не изпълниш задачата, последствията ще са за теб и за нея. Не разочаровай баща си.
Дейвид стисна челюстта си, а Зейд го потупа по рамото, опитвайки се да го успокои. Ясно беше, че и двамата са под напрежение.
- Тя не трябва да знае нищо, ясно ми е ще я държа далеч. - отвърна Дейвид студено.
Сърцето ми прескочи един удар. За кого говореше? За мен ли?
- Мислиш ли, че говорят за теб? - попита Дейна с широко отворени очи.
- Не знам... но звучи така. За какво, по дяволите, става въпрос? - прошепнах аз, усещайки как паниката ме обзема.
Докато стояхме неподвижно, единият от мъжете се обърна рязко към прозореца. Веднага се наведохме надолу, опитвайки се да останем скрити. Сърцето ми биеше толкова силно, че се страхувах, че ще ни чуят.- Мисля, че ни видяха - прошепна Дейна, паникьосана.
- Трябва да се махаме! - казах аз и я хванах за ръката. Започнахме да се отдалечаваме тихо, но бързо. Уличките, през които бяхме дошли, сега изглеждаха като лабиринт. Искахме да се отдалечим колкото се може по-бързо.
Точно когато бяхме на безопасно разстояние, чухме нечии стъпки зад нас. Обърнах се и видях Дейвид. Беше ни последвал.
- Анн! Чакай! - извика той зад нас.
Погледнах Дейна, която беше готова да побегне отново, но аз спрях. Не можех повече да бягам. Време беше да се изправя пред него.
- Дейвид, какво, по дяволите, беше това? - изкрещях, като го гледах право в очите.
Той се поколеба, поглеждайки към Дейна и после отново към мен. Изглеждаше ядосан, но и притеснен.
- Не трябваше да си там, Анн. Не разбираш в какво се забъркваш - каза той с твърд глас.- Ами обясни ми! Целуваш ме, после ме отблъскваш. Лъжеш ме, а сега говориш с някакви типове, които изглежда заплашват мен! - емоциите ми бяха на ръба, и не можех да спра думите да излизат от устата ми.
Дейвид стисна ръцете си в юмруци, сякаш се бореше със себе си.
- Ти не разбираш... - започна той, но после замълча, опитвайки се да намери правилните думи. - Това не е игра, Анн. Опитвам се да те защитя.
- Защитиш? - възмутих се аз. - Как, като ме лъжеш и скриваш неща от мен? Дейвид, ако не ми кажеш какво става, ще се махна от живота ти. Завинаги.
Той ме погледна с очи, пълни с болка. Беше на ръба. Щеше ли да ми признае всичко?
Дейна ме погледна несигурно, а аз знаех, че това може да бъде ключовият момент, в който всичко ще се изясни.
Но в този момент изглеждаше , че той отново е променил решението си.Видях как с поглед нарежда на Зейд да хване Дейна??!!!
Дейна изведнъж се дръпна назад, когато Зейд се приближи към нея..Усетих как напрежението във въздуха се покачва, и точно тогава той бързо ѝ запуши устата с ръка, преди да успее да каже още нещо. Погледнах към Дейвид с паника в очите.
- Какво, по дяволите, правиш?! - изкрещях, като направих крачка напред.
Дейвид обаче ме спря, хващайки ме за ръката.
- Спокойно, Анн - каза той твърдо, но с лека нотка на отчаяние в гласа.
- Зейд я хваща насила, а ти ми казваш да се успокоя? Какво се случва?- извиках аз, усещайки как гневът в мен напира.
Дейна се опитваше да се освободи, но Зейд я държеше здраво, като шепнеше нещо в ухото ѝ. Бях готова да се хвърля към него, но Дейвид застана между нас и се опита да ме задържи.
-Пусни ме животно такова !!! - изкрещя Дейна- Анн, тя ще бъде в безопасност. Зейд няма да ѝ направи нищо.По-опасно ще е ако сега ви пуснем - каза Дейвид, сякаш това щеше да оправи всичко.
- Наясно ли си какво ми казваш в момента?? - опитах се да се изтръгна от ръцете му. - Луд ли си, Дейвид?
Той ме пусна за миг и погледна към Зейд. Можеше да се види напрежението между тях, но беше ясно, че това беше част от някакъв план, за който аз нямах представа.
Зейд най-накрая пусна Дейна, която изглеждаше шокирана, но без да е наранена. Тя дишаше тежко и ме погледна със смесица от гняв и страх.
- Анн, няма да остана с него! Не знам какво правят, но не е правилно! - извика тя, като направи крачка назад.
Дейвид хвана главата си с ръце, като че ли се опитваше да се овладее.
- Слушай ме, Анн - каза той, този път с по-тих и по-сериозен глас. - Това е много по-голямо, отколкото си представяш. Не става дума само за теб или за мен. Замесени са хора, които няма да се поколебаят да те наранят, ако се доближиш повече.- Тогава ми кажи! Какво става? Защо Дейна трябва да остане с този психопат? - извиках аз, сочейки към Зейд, който се опитваше да изглежда спокоен, но дори той изглеждаше напрегнат.
- Зейд е тук, за да ни помогне. Той я държи далеч от всичко, за да не се намесва - каза Дейвид.
- Това не е помощ! Това е насилие! - Дейна отново се опита да се освободи, но този път Зейд я хвана за ръката по-нежно и я дръпна към себе си.
- Анн, слушай ме - каза той с по-твърд тон, докато ме гледаше право в очите. - Ти и Дейна не трябва да се замесвате повече. Остави това на нас.
Гневът в мен кипеше. Не можех да разбера дали трябва да вярвам на Дейвид или не. Всичко, което се случваше, беше толкова объркано и напрегнато, а аз исках само отговори.
- Тръгвам си - извика Дейна, като се отдръпна от Зейд. - С теб или без теб, Анн.
Погледнах към нея, после към Дейвид, който изглеждаше отчаян, и накрая към Зейд, който сякаш не знаеше как да реагира.Не можех да оставя Дейна да си тръгне сама, но и не исках да пропусна шанса да разбера какво крие Дейвид.
- Добре, Дейвид. Ти решаваш - казах тихо. - Или ни казваш истината сега, или си тръгваме.
Той затвори очи за миг, сякаш претегляше всички възможности, а след това пристъпи рязко към мен. Изтръпнах.
Какво ли ще стане в следващата глава предстои да разберем дали ще стане нещо между дейна и Зейд във времето дали Дейвид ще каже истината във очите или пък не..
Благодарим ви че четете книгата ни !❤️🔥