Четиринадесета глава
:Дейвид
Гледах я как си тръгва , мамка му какво направи с мен .
Излязох от тоалетната и се запътих към сепарето където седеше Зейд.
Зейд- Брат да не падна във тоалетната защо се забави толкова.- каза го с насмешка макар че ми се искаше тва да е станало а не целувката с Анн и факта че щях да и кажа всичко като едно добро птиченце .
Дейвид - Не просто...
Зейд- Просто?
Дейвид- Просто имаше хора да имаше много хора това е причината.
Зейд-Какво става със Янн.
Дейвид - първо казва се Анн а не янн и също нищо тя е не е по моя вкус. Малка лигла .
Зейд- Аха и затова отиде след нея,брат не съм вчерашен кажи ми кво става .
Дейвид - Добре де просто тя се рови където не и е работа и отидох да я посплаша малко ноо.. стана нещо друго.
Зейд- Какво ?!
Дейвид - Не ми се говори за това най - тъпата ми постъпка до сега в живота ми .-Как можахх?!?да я целуна та тя ме използва по дяволите , използва ме като малко птиченце което да и изпее всичко което знае .
Дейвид - Аз май ще си ходя брат не ми се стои тук.
Зейд-Добре , чао тогава .
Дейвид - Ще се видим пак чаоо.- казах му го докато слизах от сепарето и се насочвах към изхода. Излязох от сепарето и се запътих към изхода, мислите ми бяха пълен хаос. Как можах да се поддам така лесно? Анн просто ме завъртя на малкия си пръст, а аз ѝ позволих да ме използва. Гняв се надигаше в мен, а погледът ѝ все още гореше в съзнанието ми – онези зелено-сини очи, които редуваха страх и нещо като отчаяние. Не биваше да се случва така.
Докато пътувах към вкъщи, опитах да си пусна музика, но дори любимите ми песни не помагаха. Вдигнах телефона си и набрах номера на баща ми, знаех какво ще чуя, но все пак трябваше да се изправя пред това.
Телефонът иззвъня няколко пъти, преди познатият хладен глас да се разнесе от другата страна:
– Бащата на Дейвид: Дейвид, надявам се, че си оправил проблема с това момиче.– Бащата на Дейвид: (Със злоба в гласа си) Не искам извинения. Казах ти ясно – тя е заплаха. Ако не можеш да я контролираш, отдалечи я. Разбра ли ме?
– Дейвид: Разбрах... просто... нещата са по-сложни от колкото изглеждат.
– Бащата на Дейвид: Не ме интересуват подробностите! Ти трябва да свършиш това, което ти наредих. Ако не успееш, ще има последствия, които не искаш да разбереш.
Гласът му беше студен и суров, всяка дума беше като нож в съзнанието ми. Беше ми ясно, че няма да има милост, ако се проваля. Затворих телефона и стиснах волана по-силно.
Тя беше огън, който можеше да ме изгори до основи, но ако не я спра... аз щях да изгоря сам.
Благодарим ви че четете книгата ни ❤️🔥