Повишението
Облякох бялата сатенена рокля за партито по случай повишението ми в библиотека "Уорън".Сметнах,че е подходяща и ,че ще ми напомня за Алек.Вярвах,че ако той можеше да присъства щеше да е доволен от избора ми и отново щеше да ме упрекне,че се обличам така нарочно за да го дразня.
Партито ,както и очаквах,беше истинска наслада.Всички поканени присъстваха и можех да се закълна,че някъде сред гостите успях да видя известни писатели като Джоан Роулинг и Маделин Ру.Имаше представители на големите телевизии и вестници,както и стари колеги и приятели на Карл Уорън.Всички от борда присъстваха,както мои приятели и семейство.Чувствах се замаяна от групата,която се беше изсипала в библиотеката.
Сервитьорите предлагаха шампанско и хапки с хайвер,имаше диджей и мястото беше преобразено с помощта на кетеринг компания (вероятно същата,която ползвахме и за годишнината на библиотеката).Харесвах какво са направили с мястото и нямаше как да не се усмихна на всичките усилия,които беше положила Вайлет.Тя заслужаваше огромни благодарности.
-Харесва ли ти? -попита тя когато най-после ме видя.
-Да.Обожавам го! Браво и много ти благодаря.
-Как иначе? За какво са приятелите?
Целунахме се по бузите и продължих да се срещам и да разговарям с останалите гости.
"Поздравления,Катрина!",
"Чух невероятни неща за теб.",
"Карл е толкова доволен.Рядко чувам така да хвали някого."
Хваблите продължаваха цялата вечер.Аз благодарях учтиво и се запътвах към следващият гост.Цялата вечер беше една еуфория.
Карл каза една прочуствена дълга реч за моето "присъединяване в семейството" и допълни с просълзени очи,че не е срещал друго момиче,което да обича толкова литературата колкото него и прародите му(той много се гордееше с дългият си род).Всички повдигнахме чаши и отпихме от скъпото шампанско.
Амброуз беше щастлив.Караше ме да се чувствам като принцеса и се стараеше когато може да ме оставя да си почина и да отвлича вниманието на нахални гости,които задаваха прекалено лични въпроси.
За моя най-голяма изненада Карл и Вайлет се бяха наговорили и ме наградиха с приз "Служител на годината" и ми подадоха позлатената статуетка пред всичките снимащи медии и ухилени,ръкопляскащи гости.
Последният ми спомен от онази вечер беше проблясващата светкавица,която ме заслепи и моята двадесет и четири каратова усмивка,докато приемах статуетката от ръцете на Карл.
Една седмица по-късно
-Тук са! -каза нервно Амброуз.Пръстите му трепереха докато ми подаваше плика с резултати от теста за бащинство.
-Сега ли да ги отворим? -попитах още по-нервно аз.
-Да.Сега.
Не знам защо,но беше ухилен.Не смятам,че какъвто и отговор да бяха дали в теста той щеше да помрачи настроението му.Вече Амброуз се държеше много по-различно.Бяхме отишли на две срещи и се "опознавахме наново",което ни се отразяваше повече от добре.
-Хайде Катрина,отвори го! Боже,толкова съм нервен.Мисля си,че даже имам пеперуди в стомаха.
Аз разкъсах плика и извадих отговорите.Зачетох се в резултатите.
-Божичко.
Той ме гледаше ококорено със зелените си очи.
-Какво? Какво пише?
Той грабна резултатите от ръцете ми и се зачете съсредоточено.
-Не мога да повярвам -каза и се стовари тежко на дивана.-Ще ставам татко!
-Ти си бащата -отвърнах ухилена.
Той ме дръпна да седна в него на дивана и ме целуна.
-Имаме цели седем месеца да ходим на нови срещи докато малкото бебче не се появи на бял свят.
-Не е ли вълнуващо?-попитах аз.
-Ужасно много! Мисля,че ще се пръсна от радост.Трябва да излезем да се почерпим.
Засмях се.
-Хайде тогава.
Той ме изведе от вкъщи към един прочут,уютен ресторант в който ядохме и си говорихме до смрачаване.Беше хубав септемврийски ден и се чувствах повече от щастлива.
Мария-Адриана и Ед бяха невероятно щастливи.Бракът им буквално цъфтеше след като Ед разбра,че Ария е бременна.Естествено тя така й не му каза,че детето е от Алек.Тримата решихме да запазим тази тайна.
Оказа се,че Ария очаква момче.Даже се бяха спряли на (според мен напълно подобаващо)име - Аполо Ван Торн.
С Амброуз подновихме клетвите си малко след хелоуин и той ми подари невероятен пръстен с червен камък на Dolce&Gabbana.Нашите срещи за опознаване бяха довели до неочакван развой на събитията,който ми показа,че всъщност не знаех много за мъжа си и точно тези мои пропуски ме накараха да го заобичам още повече и от преди.Беше сякаш подновихме брака си и го въведохме в нова ера за нас.
Родителите ни бяха повече от щастливи за подновяването на клетвите ни и се решиха да се обединят и да ни направят много сладък подарък,а именно да основат попечителски фонд за бъдещото си внуче (да,те вече знаеха,че очакваме момиченце и бяха повече от щастливи).
Когато минаха и онези последни седем месеца от както получихме резултатите дойде време и за раждането на това сладко момиченце,което обичахме повече от всичко,още преди да се появи на бял свят.
Сиера беше кръстницата й и неочаквано тя се оказа константен член на нашето ново семейство.Беше като дългоизгубената ни най-добра приятелка и ние я приехме с отворени обятия.След погребението тя се промени изцяло и мога да кажа,че израстна сякаш с двадесет години.
С Амброуз се спряхме на името Ерика.Избрахме това име ,защото вярвахме,че нашата дъщеря ще е силна и уверена.Новините за нея се бяха появили в един доста тежък период,за това реших да я даря със силно име,което да й вдъхва кураж.
Erica from the Scandinavian meaning "ever-powerful".