Прозрачна душа.

Разхождаха се две дечица в полето,

опиянени от безгрижните пролетни дни

изведнъж съзряха нещо черно в небето,

рязко спускащо се, сякаш да ги сполети

Ужасени, с вик децата в бяг поеха,

с издръжливостта и силата на вол

но усетиха след дълго тичане утеха

щом видяха, че туй във висините бе сокол

С предпазливост остра наблюдаваха ловеца,

летящ към земята бърз като стрела

и с любопитен поглед търсеха мъртвеца,

неочакващ необратимата и зла беда

"Виж, онзи заек!" викна с възбуда момчето

а приятелката му поруменя и бликна в сълзи

"Не искам да го хване, виж колко е клето!"

и за камък по земята започна да пълзи

Но тя закъсня и соколът го хвана

жив все още, трупът лудо беснееше

Момичето, тъжно, на място сковано

 вятърът косите й лекичко вееше

"Не се натъжавай, не бива да плачеш!"

каза момчето и със жал я прегърна

"Такъв е животът, понякога мрачен!"

И с топла прегръдка я убеди да се върнат