Съдба
Разхождаха се две дечица в полето,
опиянени от безгрижните пролетни дни
изведнъж съзряха нещо черно в небето,
рязко спускащо се, сякаш да ги сполети
Ужасени, с вик децата в бяг поеха,
с издръжливостта и силата на вол
но усетиха след дълго тичане утеха
щом видяха, че туй във висините бе сокол
С предпазливост остра наблюдаваха ловеца,
летящ към земята бърз като стрела
и с любопитен поглед търсеха мъртвеца,
неочакващ необратимата и зла беда
"Виж, онзи заек!" викна с възбуда момчето
а приятелката му поруменя и бликна в сълзи
"Не искам да го хване, виж колко е клето!"
и за камък по земята започна да пълзи
Но тя закъсня и соколът го хвана
жив все още, трупът лудо беснееше
Момичето, тъжно, на място сковано
вятърът косите й лекичко вееше
"Не се натъжавай, не бива да плачеш!"
каза момчето и със жал я прегърна
"Такъв е животът, понякога мрачен!"
И с топла прегръдка я убеди да се върнат