Прозрачна душа.

Няма вече

тъй да се отдавам и увличам,

Няма вече да копнея

да целувам, да обичам

Няма вече безусловно

друг така да обожавам,

Няма вече тъй гръмовно

без внимание да се отдавам

Няма вече да прекарвам

поредица безсънни нощи ,

няма вече друг да притежава

сърцето ми в такива площи

Няма вече болка безусловна

да ме глозга, изтезава,

няма вече мисълта любовна

да ме пари като топла лава

Няма вече, но

дали е туй животът, който искам?

Няма вече да живея;

и  тази мисъл ме потиска