Прозрачна душа.

Имаше ни, бяхме

като в сън сънуван ние живяхме,

колко цветове и радости видяхме ,

колко спомени в ума посяхме.

Колко чудеса открихме ,

Колко тайни тихи споделихме,

Колко време ценно отделихме,

Колко срамни истини разкрихме!

Имаше ни, бяхме

Споменът в безкрайността потъва

И аз все още тайно те сънувам

Колко ядове и мъки ние обрахме

Защото имаше ни, бяхме.