Mine (Bg fanfiction)

Пери, Ел и Анн стояха насред коридора и мълчаха. Анн преглътна и погледна нагоре към стъпалата.

-Момичета, аз ще отида при Флора.-каза тихо тя и те се отдръпнаха, за да мине. Ел погледна Пери тъжно.

-Изплаши жената.-каза Пери и Ел кимна, въздишайки…

Майката на Хари се качи горе и застана пред вратата на стаята, в която Флора бе заключена.

-Миличка, добре ли си?-проговори тя, облягайки се на вратата. Флора щом чу гласа й, спря да обикаля стаята и отиде до вратата.

-Госпожо Анн?-каза и също се облегна на вратата, за да може да я чуе.-Къде е Хари? Заключи ме и не ми каза нищо. И сега се притеснявам.

-Миличка, т-той излезе с момчетата, чух тъмнокосото момче да казва името Рагоса, но най-страшното е, че…ч-че има оръжие в него.-тя се разплака.-О, боже не мога да повярвам в какво се е забъркало момченцето ми.- Флора се стресна от думите й.

-Кой е Рагоса? Дали е опасен?-тя се хвана за челото и отново започна да обикаля стаята. Хрумна й идея и взе телефона от джоба на дънките й.-Ще се обадя на татко.

-Добра идея!-каза Анн и избърса сълзите си. Много се страхуваше за сина си, тъкмо го бе открила и сега не искаше да му се случва нищо.

-Тате…-обади се Флора, стискайки телефона в ръката си силно.

-Флора? Какво се е случило?-попита веднага баща й щом чу притеснения й глас.

-Хари излезе и не знам къде е, само знам името Рагоса…

-Рагоса ли? Ти къде си?

-Заключена съм в стаята от Хари. Кой е този човек, познаваш ли го?

-Добре е направил.-смънка той, но Флора не го чу.-Флора, Стайлс знае какво върши…

-А ако му се случи нещо?-изплаши се тя.-Този Рагоса, опасен ли е?-попита го тя.

-Флора, откъде знаеш, че е отишъл при него? Не искам да се тревожиш, Стайлс знае какво върши.

-Добре, ще се опитам! Чао!-Флора затвори и отиде до вратата.-Нищо не научих, явно този Рагоса не е толкова опасен.

-О, миличка! Дано! Много не разбирам от тези неща, но като видях оръжието в ръцете на сина ми се изплаших доста.-обясни жената.

-Разбирам ви, напълно! Но не се тревожете, Хари е навътре в тези неща.-каза Флора.

-Госпожо Анн, какво правите тук? Не се опитвате да освободите Флора, нали?-Луи беше дошъл и се намръщи щом видя жената до вратата.-Не чухте ли какво предупреди Хари? Тя трябва да остане там където я е оставил.

-Луи, тя просто ми говореше.-обади се Флора.

-Извинете тогава, но Флора знаеш, че Хари си е Хари.-обясни Луи и се усмихна на възрастната жена.

-Луи, кажи ми честно, Хари в опасност ли е?

-Не, Хари никога не е в опасност!-отговори категорично Луи, а Флора леко си отдъхна щом чу категоричните му думи, в които нямаше никакво колебание.

***

-Хари, какво правим?-попита Лиам след като скри последния труп от охраната на имението на Рагоса. И двамата бяха очистили хората му.

-Току що говорих със Зейн и ми каза, че са хванали хората му, но той не е бил там, мамка му. Значи е в дупката си, защото и тук го няма.

-Тогава да действаме! Нека сплашим това копеле!-каза Лиам, а Хари огледа къщата внимателно.

-Ще влезем през отворената врата на терасата.-нареди той и тръгнаха натам. Хари огледа и намери място, на което да се хване и се покатери, Лиам го последва.

-Трябва да внимаваме с бавачката на детето.-прошепна Хари и се намъкнаха в къщата. Навсякъде беше тъмно и не се виждаше почти нищо затова внимаваха да не се блъснат в някакъв предмет.

-Мис Бърт! Мис Бърт!-от една от стаите се чу гласче на малко момче. Двамата само това чакаха. Заеха позиции и щом се появеше въпросната Мис Бърт щяха да я отстранят. Чуха стъпки на качващата се жена и Хари извади оръжието си, приготвяйки се за действие. Тя влезе в тъмната стая и изписка тъй като видя сянка. Двамата веднага я заобиколиха и вместо да стрелят, Лиам я удари в главата с оръжието си и тя падна на земята. Хари се наведе и докосна врата й, за да напипа пулса й.

-Жива е, хайде по-бързо, тя не ни видя!-каза и се изправи.

-Добре, че сложихме маски.-проговори Лиам и тръгнаха към стаята на малкото момче.

-Мис Бърт, искам сокче!-каза малкото дете щом чу, че вратата се отваря. Хари и Лиам влязоха в стаята и го видяха на леглото, скръстило крака и забило главата си в таблета, играейки съсредоточено без да обръща внимание на посетителите си. Хари прибяга набързо до него и го грабна. Детето изписка силно и Хари му запуши устата. Излязоха от стаята и слязоха по стъпалата без да губят повече време. Напуснаха къщата без никакви следи, освен с припаднала бавачка, мъртва охрана и счупени камери. Следи, които не показваха нищо…

***

Хари вкара плачещия Тери в стаята с висящите вериги от тавана. Хвърли го на леглото и то се сви на топка.

-Не искам да издаваш никакъв звук, иначе ще зарадвам свирепите си кучета с теб, ясен ли съм?-Тери започна да хълца от многото страх. Детето беше осемгодишно с руса коса и сини очи, слабичко и дребничко за възрастта си.

Хари се наведе и сви очи, гледайки го. Тери се отдръпна, стискайки очи.-Ясен ли съм!?-изръмжа, повишавайки глас. Детенцето скри лице, плачейки.

-Д-добре…-каза тихичко без да маха ръчичките от лицето си. Докато пътуваха насам Хари успя да всее страх у него затова Тери се държеше така.

-Лягай и заспивай!-каза му Хари и детенцето кимна, мушкайки се под завивката и затваряйки очи веднага. Той изгаси осветлението и напусна стаята. Искаше да пуши, но първо трябваше да отключи Флора.

Барбара излезе от стаята на Пери и Зейн и му се усмихна щом го видя.

-Барби, нали разбра какво трябва да правиш?-тя кимна, приближавайки се до него и тъкмо щеше да го докосне когато той я подмина и отключи вратата на стаята си. Тя се намръщи и стисна зъби, обърна се и продължи. Много добре знаеше, че все още има шанс с него.

Флора щом чу отключването на вратата, остави книгата на шкафчето до нея, стана и отиде към вратата. Хари влезе и тя веднага го прегърна.

-Хари!-извика тя радостно, стискайки го. Толкова се притесняваше за него, че сега като го видя нямаше търпение да го прегърне.

-Флора!-прегърна я той, а ръцете й обхванаха лицето му и го огледа за драскотини, след което веднага се надигна и го целуна страстно. Хари веднага й отвърна и задълбочи целувката им.

-Добре си, нали?-попита го тя след целувката, дишайки затруднено и долепи челата им.

-Добре съм.-целуна я отново.-Всичко е наред!-увери я той, а тя скри лице в тялото му. Отдръпна се и хвана ръката му, водейки го към леглото. Той се обърна въпросително към нея и тя му направи знак да седне. Качи се на леглото и застана зад гърба му и хвана края на тениската и я издърпа нагоре като Хари вдигна ръце, за да я улесни. Остави тениската настрани и обхвана раменете му с малките си ръце и се наведе, целувайки врата му.

-Отпусни се!-прошепна нежно и започна да масажира раменете му. Хари затвори очи от удоволствие. В момента се нуждаеше точно от това, тъй като мускулите му бяха   напрегнати.

След дългия масаж, тя го накара да легне назад по корем и се наведе като започна да обсипва гърба му с целувки без да пропуска местенце. Целуваше го нежно и бавно, доставяйки му удоволствие, а ръцете й не спираха да докосват извивките на гърба му.

-Ммм, Флора.-измънка той от усещането, което устните и ръцете й му причиняваха. Устните й достигнаха врата и тя му прошепна да се обърне и да легне по гръб. Хари се обърна, поглеждайки я, а тя му се усмихна, зачервявайки бузи. Възседна го и се наведе, започвайки да докосва здравото му тяло и да го обсипва с целувки.

Стигна до нивото на лицето му и леко наведе глава, оставяйки целувка върху устните му.-Обичам те, мой къдравелко!-каза му.

 -И аз те обичам, цвете!-каза той, обвивайки ръце около нея, а тя впи устни във врата му…

***

-Стига си се оглеждал!-засрами се Флора, удряйки Хари по ръката. През целия път до училище той не спря да я дразни за смучките, които бе получил снощи.-Не мислех, че ще стане така.-оправда се тя.

-Спокойно, всички ще ги видят.-издразни я отново, хилейки се, а тя се нацупи.

-Ужасен си!

-Ще се похваля на Уилсън.-Флора го погледна и го удари отново.

-Хари, стига!-той паркира пред училището й и тя разкопча колана си намръщено.

-Ела тук!-дръпна я той и я целуна за довиждане. Тя обви ръце около врата му.

-Много си лош!-каза тя и го целуна, защото беше толкова близо до него, че нямаше почти никакъв шанс да не го направи.

-Обичам те!

-И аз теб, Хари!

Тя слезе от колата и се запъти към училището. След като намери стаята, в която щеше да кара час влезе. Настани се на чина и си поговори със Сафина, Джаред и Питър. Скоро часът започна и с учителката влезе момче с черна коса.

-Здравейте, деца! Този младеж до мен е новото ви попълнение. Казва се Дилън Паркс.-момчето огледа стаята и отиде да седне при Флора.

-Нали може?-попита той, гледайки познатото лице. Флора вдигна глава и позна физиономията му.

-Да, разбира се. Откъде те познавам? Сигурно те бъркам с някого.-каза тя, а той се усмихна, клатейки глава.

-Знаеш ли, май ти беше онова момиче във Франция, което си беше изпуснало шала. Прав ли съм или греша?-попита той с усмивка на лице. Флора помисли малко и после също се усмихна.

-Май да.-отвърна и погледна напред към дъската, слушайки учителката.

-Аз съм Дилън,приятно ми е, а ти?-попита той, подавайки ръката си.

-Аз съм Флора.-усмихна се тя и отново насочи погледа си напред.

-Флора? Много хубаво име.-тя леко се усмихна без да го поглежда, а той искаше да прикове вниманието й на всяка цена.

Хейй! ^^ Новата глава е тук! :) Надявам се, че ви е харесала. ♡

Знам, че пак закъснях с некста, но винаги при първа възможност щом остана свободна пиша и качвам. :)♡ Надявам се, че ще ме разберете.

Та, кое ви направи впечатление в главата?

Осъмнихте ли се в нещо?

Флора как ще реагира, според вас когато научи, че Хари е отвлякъл малкото дете?

Какво мислите за Дилън Паркс?

Изразете мнението си, каквото и да е то.^^

БЛАГОДАРЯ ВИ, МНОГО!

ПС О, за малко да забравя. :д  Весело изкарване на 14-ти февруари

Лека вечер, обичам ви!..♡♡♡