Mine (Bg fanfiction)

48.

Елинор стоеше при Флора, която бавно хапваше от обяда, който Ел й бе приготвила. Вратата на стаята се отвори и от там се показа Луи.

-Ел, Хари да е идвал?-попита той бързо, но тя поклати глава и стана, напускайки стаята тъй като видя загриженото лице на Луи.

-Какво има?-попита го тя.

-Хари го няма, Барбара го е изпуснала!-каза той, скубейки отпред косата си.-Затова излизам отново да го търся!

-Добре ще ти дам якето!-той кимна и последва момичето си в стаята им.

Елинор отвори вратата и когато видя фигура зад леглото, изкрещя силно. Луи я дръпна зад себе си тъй като фигурата реагира и се изправи.

-Хари?-каза невярващо Луи и тръгна към него, но Хари вдигна ножа.

-Да не си посмял да ме доближиш!-изръмжа Хари заплашително, държейки ножа с острото към себе си.

-Да не си посмял да направиш някоя глупост!-извика Луи изнервено, гледайки ножа.

-Ти си никой да ми казваш какво да правя.-извика Хари.

-Хари, Флора ще те чуе!-каза Ел тихо зад Луи и Хари погледна към нея отнесено. Луи забеляза и веднага реагира, вземайки ножа от ръката на Хари, който тогава се осъзна.

-Какви ги вършиш по дяволите? Седнал си зад леглото ми в моята стая и държиш нож! Как би ми го обяснил, a? –смъмри го Луи.

-Не ти дължа нищо, а сега ми върни ножа!-изръмжа Хари гневно, гледайки така сякаш всеки момент щеше да убие Луи с поглед.

-Не, няма!-той се обърна и подаде ножа на Ел, за да го занесе долу.-Хари...какво правиш? Не си на себе си.

-Защо да не съм? Какво правя?

-Какво правиш?-повдигна вежди Луи.-Първо искаше да „пробваш гравитацията", след това те виждам с нож в ръка...и я ми кажи, как да си мисля, че си на себе си?

-Не ми се говори.-измрънка Хари и излезе от стаята. Луи въздъхна и реши да не го притиска да говори. След малко и той слезе долу...

***

Вечерта Хари беше в хола със Зейн и Лиам. Двамата гледаха футболен мач докато Хари мислеше за самоубийство отново.

-Скъпи, какво има?-Барбара влезе в хола и се настани до него като обви ръцете си около него, а Хари я отблъсна грубо.

-Барби, остави ме!

-Ела да те нахраня!-подмаза му се тя, а той я изгледа смразяващо.-Не?...Добре, но не си вечерял!-допълни Барбара, а Хари извъртя очи. Не беше изобщо гладен.

-Хари, Барбара е права!-намеси се Лиам.

-Оставете ме! Пих вода и ми е достатъчно!- ядоса се Хари и излезе от хола, качвайки се горе при Луи.

-Как е тя?-влезе той и веднага попита Луи.

-Ел и Пери са при нея...вчера е пила вода, а днес е хапнала малко на обяд, но не говори...ти поне знаеш.-сподели Луи, гледайки Хари с притеснение. Знаеше колко му е трудно на Хари.

-Виждал ли си я?-попита Хари тихо, гледайки пода.

-Да! Преди малко бях там.

-Късметлия!-каза Хари без да вдига поглед.

-Искаш да я видиш?

-Повече от всичко.-Луи се изправи и отиде до него.

-Ела!

-Къде?..Не, не! Тя ще се влоши като ме види!-дръпна се Хари, но Луи го хвана здраво за ръката.-Недей! Тя ще се разплаче- не бих го понесъл.

-Да, но поне ще я видиш, защото и ти си зле Хари. Аз не мога да те гледам така...Съжаляваш за постъпката си и си личи.- с това Луи влезе в стаята при Флора.

Пери и Ел стояха до нея на леглото и се обърнаха при отварянето на вратата.

-Луи?-каза объркано Ел, а той сложи показалеца на устните си.

-Ето я!-Хари вдигна глава и очите му затърсиха двете очи на Флора. Дъхът му секна. Целият въздух изчезна в стаята. Сърцето му сякаш спря да бие и цялото му тяло се вцепени.Той не можа да я познае, беше отслабнала, очите й бяха потънали, като имаше тъмни кръгове около тях. Той я беше съсипал.

Обърна се и излезе бързо, след като дойде на себе си.

-Хей, какво стана?-извика Луи подир него.

-Нищо...Видях я!-отговори безразлично той.

-Брато, ти страдаш...и исках да ти помогна.-сподели Луи, ходейки зад Хари, който слизаше по стъпалата.

-На мен никой не може да ми помогне...освен смъртта.-каза отнесено Хари. Идеята за самоубийство отново се зароди в главата му.

-Какви ги говориш?

-Зарежи...аз излизам.

-А, не! Без такива! Спри да бягаш! Ще излезеш и ще се напиеш! Отново?

-Нещо по-добро.-измрънка Хари под носа си, за да не го чуе Луи, но го чу и осъзна, че той крои нещо.

-Какво каза?-направи се на ударен Луи.

-Излизам!-каза Хари, а Луи кимна и го пусна.

Изчака да излезе и тръгна след него. Скришно се качи в своята кола и потегли след Хари, спазвайки дистанция. По пътя Луи караше и звънна на Найл.

-Ало? Найл? Не се издавай, че съм аз, окей?

-О, мамо...кажи сега!

-Следя Хари и не ми харесва посоката, в която пътува.

-Така ли? Да дойда ли?

-Разбира се ела...затова ти звъня, по-късно като стигна ще ти пратя адреса, а сега тръгвай в посока южен Дайс.

-Какво правите по дяволите там!?

-Казах ти! Затварям!-с това Луи хвърли телефона на седалката.

Южен Дайс беше най-опасното място в тъмната част на града. Срещаха се най-различни опасни типове, от които нямаше спасение захванеха ли се с теб. Продаваха се нелегално наркотици, оръжия, отрова, деца, жени и органи.

Хари паркира и си сложи шапка, която покри къдриците му, за да не го разпознаят, Луи го последва като сложи качулката си. Тръгна след Хари, който влезе в сградата, от която излизаха момичета само по бельо или с оскъдни дрехи.

-По дяволите, Хари!-изръмжа Луи ядосано.-Сладурано я кажи какво мога да си намеря вътре?-направи се на пиян за пред една русокоса жена само по бикини, а тя веднага му се лепна.

-Зависи скъпи какво търсиш? Ако търсиш красива и сочна като мен-твоя съм, но пък ако искаш други кокошки като Абс или други неща влез вътре.-сподели тя и започна да масажира едната си гърда, дъвчейки дъвка. Луи се отдръпна напълно угнусен от тази жена.

Отдалечи се от сградата, за да помисли как да влезе в онази отвратителна сграда.

Новата глава е тук по-рано, тъй като  повечето от вас искаха да "пробват гравитацията" :дд  *шегувам се :дд качвам я сега заради вас <333*  Надявам се да ви е харесала :)

Според вас Хари какво ще прави там? И какво ще се случи?

Искам да ви припомня, че историята ми е ФИКЦИЯ! :) (не го забравяйте, моля ви!)

Отново огромно БЛАГОДАРЯ!

Лека и усмихната вечер! <333