50. Tina
50.
След сериозните речи на Лиам и Луи в колата докато пътуваха обратно към къщата, Хари доста се позамисли върху думите им. Започна да размишлява върху думите на Лиам- „Смъртта не е решение". За първи път Хари се замисли за чувствата на другите, а не само за собствените си. „Представи си, ако аз бях на твое място и исках да се самоубия."-думите на Луи отекнаха в ума му и той стисна очи. Колкото и да не го показваше Хари държеше много на момчетата, те взаимно пазеха гърбовете си и най-важното спасиха го от самотата.
-Закарайте ме при Тина.-изведнъж проговори Хари и Лиам, който беше до него отзад го погледна.
-Какво?-попита Луи с повдигнати вежди.
-Чу ме! Закарайте ме там!-повтори се Хари, гледайки ръцете си в скута.
-Какво ще правиш там?-попита го отново Луи.
-По дяволите, да не съм ти дете!?-измрънка Хари.
-Хари разбери го, преди малко се беше опитал да се самоубиеш.-обади се Лиам, а Хари извъртя очи.
-Ще говоря с нея.
-За какво?-Хари отново извъртя очи от досада.
-Просто така...Повярвайте няма да върша глупости!
-Не ти вярвам!-каза Лиам, а Луи гледаше в огледалото за задно виждане и изучаваше гримасата на Хари.
-Добре...Може тя да ти помогне.-съгласи се Луи.
-Благодаря!-каза Хари и се сети, че тази дума беше доста често използвана от Флора, което го накара да се усмихне.
-А, не! Виж как се усмихва, отново е намислил нещо.-веднага се обади Лиам щом видя усмивката му, но той не реагира.
-Сигурен съм, че не се усмихва така, зад усмивката му има нещо друго, но не и мисъл за самоубийство, повярвай ми!-сподели Луи.
-Ъ...какво?-попита ги Хари отнесено.
-Видя ли?-Лиам кимна и не откъсна поглед от Хари, като го наблюдаваше изкъсо...
***
Луи паркира колата на алеята пред къщата на Тина.
-Ние ще те изчакаме тук.-Хари кимна и слезе.
Той се запъти към входната врата и почука. След малко жена, чието тяло беше нашарено с татуси, отвори вратата. Тя видя Хари и му се хвърли на врата, прегръщайки го силно.
-Стайлс? Дали пък по това време си си наумил да ти правя татуировка?-пошегува се тя с него и се отдръпна, за да го погледне.
-Не съм дошъл за това.-каза Хари, гледайки татуираната жена.
-А за какво? Да знаеш няма да ти излезе късмета с мен.-Хари извъртя очи и тя започна да се смее.
-Ха-ха!-каза саркастично той.
-Добре де, явно не успях да те разсмея. Какво ти има, Хари? Не мога да те позная с това бледо лице.-каза тя и му направи път да влезе.
Влязоха в хола и Хари се настани на дивана, а тя седна до него.
-Какво има?-попита тя отново.
-Аз..
-Ясно! Някой се е появил в живота ти, нали? Някой е разбил сърчицето на Стайлс.-Хари се ядоса и стана.
-Тръгвам си!-стана той, но тя го хвана за ръката.
-Спри! Не исках да те ядосвам, братле! Седни...-той извъртя очи и седна. Тя го прегърна силно.-Знаеш, че се шегувам, за да те разведря, нали? Кажи сега, какво се случи? Сериозно вече!-тя се отдръпна от него и постави ръката си на рамото му.
-Опитах да се самоубия...-започна той, а тя изписка силно и го прегърна отново.
-Боже, Хари! Не!-изписка тя.
-Ти и така не се научи да не пискаш толкова силно, по дяволите!-измрънка той, но също я прегърна.
-Идиот такъв, знаеш, че като стане нещо с теб така правя. Ти ми каза, че си се опитал да...да дори не мога да го кажа. Скъпи, моля те, не го прави повече, дори не си го и помисляй повече!-погали косата му тя, а той затвори очи.
-Да не го правя? Пробвах няколко пъти.-тя отново изписка.-Тина!-извика Хари, а тя се сгуши в него.
-Ама ти сериозно ли?-той кимна и тя отново изписка.
-Ако още веднъж писнеш ще те удуша!-каза й той.
-Няма да го направиш.-изкикоти се тя.
-Разбира се, че няма!-той я прегърна силно с едната си ръка.-Ъ...как си?
-О, ами добре съм! Студиото ми постоянно е пълно, а това за мен е върха.
-Значи има доста желаещи за скапаните ти татуси, скъпа?-подкачи я той.
-Ако бяха скапани нямаше да ми дадеш да ти направя всичките скъпи!-тя му кимна и го гушна след това.-Знаеш ли, колко ми липсваше?
-Все пак аз ти бях опитното зайче! Не го забравяй! И не, не знам! Колко съм ти липсвал?-заяде се той отново.-Едва ли си се сещала за мен.
-Не е вярно! Няма да ти кажа колко си ми липсвал, неблагодарно, но сладко създание такова.-каза тя и се дръпна в другия край на дивана.
-Ела тук!-каза Хари, но тя не помръдна и той я дръпна, прегръщайки я отново.-Не ми се сърди. И на мен много ми липсваше.
-О, направо като го чуя от теб и никога не мога да ти повярвам, но от друга страна е най-важното, което бих искала да чуя от теб, Стайлс!-сподели тя и се сгуши в него.
-Мисля го! Знаеш, че си много важна за мен.-каза сериозно той и тя кимна.
-Скъпи, защо го направи?-попита го тя изведнъж.
-Ами дълга история е.-каза той и тя се отдалечи от него, за да го погледне.
-Знам. Ти напълно ме забрави.-тя се натъжи.
-Знаеш, че не бих те забравил, Тина! Знаеш, че много държа на теб.-тя кимна, а той стисна ръката й.
-Да както и аз на теб, мили! Е? Разказвай.
-Всичко започна с едно блъскане...-Тина се съсредоточи и се заслуша в думите му без да го прекъсва...
Ето я и 50-та глава! О_о
Какво мислите за Тина?
Според вас каква връзка има между Тина и Хари?
Лека вечер! :)