6. Please!
6.
-Отваряй!- тя не реагира. –Отваряй!- кресна отново Хари отвън, но тя не помръдна отново, а просто наблюдаваше вратата и дишаше учестено, защото знаеше какво я чака, и че няма да може да се спаси от него. –Отваряй! Знам, че си вътре!- отново без отговор- От-во-ри иначе сам ще вляза.- Флора тръгна със сълзи на лице при думите му, защото знаеше, че ще го направи.
Треперейки, отключи вратата и се върна на предишното си място, бягайки до там. Хари със замах отвори вратата като дръжката се отбеляза в стената, което накара момичето да подскочи. Хари й беше бесен и тръгна в нейна посока. Флора се страхуваше от филми на ужасите, а в момента преживяваше един. Краката й не я издържаха от страх и тя се свлече на пода. Заставайки на колене пред него.
-Моля те! М-моля те, ос-ста-ави ме!- гласът й заекна от страх. –Мо-оля т-те, мно-ого ме е с-страх.- вдигна ръце, молейки му се. –Ха-ари мол-ля те... – благодарение на Барбара когато влезе да повика Хари, Флора бе научила името му. –Ост-тави ме! Ни-ищо не съ-ъм ти направ-вила. –довърши тя като погледна нагоре към него, засичайки си погледа с него. Хари продължаваше да гледа кръвнишки към Флора сякаш всеки момент щеше да я убие с поглед.
–Ще ме оста-авиш ли?- попита го тя с малка надежда, гледайки го с пълните със сълзи очи.
–Отново не ме послуша и избяга Флора!- каза той, а тя сведе глава.
-Ще ти да-ам колк-кото си поис-скаш пар-ри...само ме ост-тави...мо-оля те!- каза тя, плачейки.
–Не!- категорично й отговори той, продължавайки да я гледа.
-За-ащо?...Защо а-аз?- попита го тя с пресипнал глас и безнадеждност. –Защото Флора когато пред теб има градина с цветя ти ще си откъснеш най-красивото от тях...в случая красивото цвете си ти.- отговори й той с нормален глас. –А сега не се съпротивлявай и не БЯГАЙ, а ела!-хвана ръката й и я вдигна от пода. Знаеше, че няма смисъл да се съпротивлява и затова тръгна с него, бършейки сълзите си. Качиха се в стаята й и тя спря.
-Какво?-обърна се към нея Хари. –Какв-во щ-ще правим?- отново заекна тя, гледайки го изплашено, а той извъртя очи от досада.
–Ще броим мухите.- каза саркастично той и тя го изгледа неразбрано. –Ще спим разбира се!- каза после той, виждайки обърканото момиче.
-На едно легло?-попита учудено Флора,а той кимна като тя преглътна и той забеляза.- Но за-що?- тя си помисли най-лошото и затова попита. Хари извъртя очи от многото въпроси, които излизаха от устата й един след друг.
-Защото мила моя си падаш беглец. – отговори й той и тя осъзна, че няма смисъл да го моли или да се дърпа. Тя не беше спала с гаджето си в едно легло, а сега щеше да спи с човека, който я отвлече и от когото се страхуваше най-много. Тя се сети за Питър и се зачуди как би реагирал ако научеше за предстоящото и смучката на врата й.
-Флора?-Хари я изкара от мислите й и тя се осъзна.
-Ъм...ще си облека пижамите.- с това тя изкара пижамите си и отиде да се преоблече в банята, и се върна отново. Хари съблече тениската си и стегнатото му тяло заедно с татусите се показа и тя сведе веднага поглед. Хари забеляза и се засмя, и я огледа с пижамите, които бе облечена. Бяха й широки и правеха тялото й още по-крехко.
–Ъм така ли ще спиш?- попита тя след като той остана по боксерки.
–Винаги спя гол Флора, така че свиквай.- той се мушна под завивките на леглото й усети аромата на цветя. Флора постоя малко, гледайки го, а след това се престраши и изгаси осветлението, отивайки при него с треперещо тяло. Тя легна на разстояние от него и се покри. Хари веднага се приближи и погали бузката й, и се сгуши във врата й, за да усети аромата й. –На роза ли ухаеш?- попита той опиянен от момичето.
- Бяла роза- допълни тя, а той обви ръцете си около нея, долепяйки я плътно до себе си. Флора настръхна от допира му и скоро заспа от топлината, която излъчваше тялото му, забравяйки, че спи в прегръдките на мъжа, който я отвлече.
На сутринта Флора се събуди и се огледа. Хари спеше до нея обвил ръце около нея, но не това я притесни. Притесни я това, че тя също бе обвила ръце около него. Тя стана като попарена от леглото.
–Какво направих?!- прошепна тя изплашена до смърт.
–Какво си направила?- каза Хари, чувайки я и тя подскочи.
–Аз...ъм на училище съм.- каза тя без да отговаря на въпроса на Хари.
-Няма да ходиш!- каза той със сутрешния си дрезгав глас сънено и потърка очите си.
–Но...-опита се да възрази тя.
-Никакво „но" Флора!- повиши тон той ядосано и тя млъкна, свеждайки поглед. Настъпи кратка тишина.
–За мен е важно да завърша!- каза тя тихо без да вдига поглед от пода.
-Дрън, дрън, дрън не ме интересува. Казах, че днес няма да отидеш.- ядоса се той.-Разбра ли ме?
-Да! Раз-збрахте!- разтрепери се тя отново. –Престани да заекваш! Изнервяш ме!- скастри я той и тя кимна, сдържайки сълзите си. –Хубаво, а сега се облечи и си вземи багажа и да тръгваме.- нареди й той и започна да се облича, а на Флора не й остана друго освен да изкара куфара си и да приготви дрехите си. Облече джинси и блузка с котенце и отиде в банята, за да се преоблече. Върна се и среса косата си докато той не спираше да наблюдава всяко нейно движение.
-Готова съм!- той пренесе багажа й до входната врата и ги остави там. Облече палтото си и сложи шапката си и заедно с Хари напуснаха къщата й.
-Отиваме да ядем!- каза той и запали колата си, а тя бавно кимна.
През целия път мълчаха, той шофираше, а тя гледаше през прозореца. Хари паркира пред Mc'donalds и слязоха. Влязоха вътре и за тяхна изненада не беше пълно. На касата те си поръчаха и седнаха на една от празните маси.
–Можех да си платя закуската. –каза тя тихо, а Хари се ядоса от думите й и я погледна със смразяващ поглед.
–Ако искаш да не ни чуят ще млъкнеш иначе ще съжаляваш повярвай ми. Не ме ядосвай!- каза той свирепо стискайки масата силно и Флора повече не се обади. Тя забеляза, че той отново е намусен и много бесен.
***
Колата на Хари паркира пред някаква сграда в лошата част на града където Флора никога не беше стъпвала. Тя внимателно и предпазливо слезе от колата и видя зад ъгъла на срещуположната сграда изпопадали дрогирани хора и пребледня. Той дойде от нейната страна и тръгнаха към сградата със сивия покрив.
-Хари, страх ме е!- прошепна тя, а той вместо да я успокои започна да й се смее. Тя гледаше да не го изпуска от поглед и да върви максимално до него.
Влязоха в сградата и преминаха през някакъв полуосветен коридор, след което влязоха в стая където беше Лиам, който се здрависа с Хари. Флора гледаше към непознатия мъж и се изплаши още повече. Изглеждаше като малко изгубено зайче между свирепи хищници.
-Тъкмо на време!-възкликна Лиам и погледна към нея, а тя сведе поглед. –Коя е тази?
-Това е дивата котка-Флора.-Лиам и Хари започнаха да се смеят на момичето, а тя стисна устна без да ги поглежда. – А Флора...това е Лиам!- тя кимна гледайки стаята, но не и него.
В стаята имаше боксова круша, стар шкаф на части здрав, столове подредени около маса и мръсно огледало изпоцапано с мухъл и плесен по краищата. Хари свали якето си и изкара кутия цигари. Изкара си една и я запали. Започна да пуши, а Флора се учуди от действието му.
-Сядай!-каза той сопнато и тя седна до него.
-Онзи тук ли е?-със същия тон попита Хари и Лиам и издиша кълбо дим, което накара Флора да се разкашля.
-Да мисли си, че ще победи. –сподели му Лиам и отново избухнаха в смях. Флора започна интензивно да кашля, което накара Стайлс да спре да се смее при лошото й състояние.
-Флора?- каза той и тя го погледна със зачервените си очи и пребледняло лице. –Какво ти става?
-Нищо!- започна отново да кашля тя.
–Отговори ми!- извика той, а тя се стресна, но продължи да кашля.
–Цигарен-ният дим...алергична съм.- той загаси цигарата и й даде вода да пие. –Благодаря ти и много съжалявам, че заради мен си изгаси цигарата. –Хари не можа да повярва, че му се извинява и за това.
Той стана и се съблече, обличайки шорти за бокс. Лиам превърза ръцете му и му сложи черни ръкавици. Флора разбра накъде бият нещата и потръпна от страх.
Хей, ако историята ми ви харесва- коментирайте, гласувайте...знаете си. ;Д Просто искам да знам какво е мнението ви за нея. Лек ден! :))