38.Wait for me
Хари и Флора бяха опрели чела и се наслаждаваха на близостта си. Не искаха да се отлепят един от друг. Флора беше затворила очи и се бе отдала напълно на емоциите, които изпитваше когато Хари я държеше в ръцете си. Хари гледаше затворените й очи и щастливата, широка усмивка на красивото й лице. Ръцете му бяха обвили тялото на Флора, а нейните бяха обвили врата му. Поклащаха се леко, сякаш танцуваха, а ритмичната мелодия изобщо не пасваше на движенията й. Но това нямаше значение, защото не слушаха тази мелодия, а слушаха мелодията на двете им слети сърца, които сякаш забиха като едно цяло.
Очите на Луи се насълзиха. Можеше да бъдат така и с Ел, ако тя не беше бременна с детето им. Зейн се сгуши във врата на Пери и тя го прегърна. Найл изчезна, стори му се прекалено лигаво. Лиам отмести поглед, понеже това беше лично преживяване, на което не трябваше да става свидетел.
Барбара отиде до бара, за да си вземе нещо силно, за да изтрие гледката. Тина посиня от гледката, искаше да оскубе Флора, но най-вече Хари. Мегън едвам се сдържаше да не се разплаче от гледката. Заболя я.
-Искам тази глупачка да се махне от гаджето ми!-изказа се на Тина.-Подла лицемерка!
-Любов, реална ли си?-Флора се усмихна още по-широко и отвори очи. Беше толкова невинна и красива, а в същото време изглеждаше секси и самоуверена. Това го подлудяваше, караше го да си губи ума още и още повече по нея. Оставяше го без дъх. Когато си мислеше, че Флора няма с какво повече да го изненада, тя го правеше триумфално.
-Хари, реално е всичко това, което се случва! Повярвай, не е сън! Реалност е! Оставам тук, няма да замина за Канада, а и съм готова да споделим връзката си на всички.-Хари се изненада отново и преди да проговори, Флора хвана ръката му и преплетоха пръсти.-С Хари от известно време сме заедно.-извика тя щастливо, гледайки към Мегън. Държеше тя да го чуе. Момчета започнаха да свирят с уста, а Пери започна да пляска. Мегън се спогледа с Тина. Новината никак не им се хареса.
Хари придърпа Флора в обятията си отново.
-Така е по-добре!-каза той, гледайки устните й хипнотизирано. Целуна я отново, а тя му отвърна.-Но какво те накара да постъпиш така? Все пак Мегън е тук...
-Оставам заради теб...заради нас! Защото те обичам!-сподели тя, а Хари ускори пулса си, щом чу думите й.-А колкото до Мегън, няма да те деля с нея Хари.-той повдигна вежда ухилено.-Тя не се отказва от теб, въпреки че знае истината за нас. Но тя не знае, че аз също няма да се откажа от теб толкова лесно.
-Как посмя да ми го причиниш?!-Мегън застана до тях и гледаше ядосано към нея. Флора я погледна и застана по-близо до Хари, за да не може Мегън да се доближи до него.
-Мегън...-изръмжа Хари, но Флора го спря.
-Нека аз.-погледна го и се обърна към Мегън.
-Кое как съм посмяла, Мегън?-попита я сериозно Флора.
-И питаш?! Била си с гаджето ми зад гърба ми и...
-Достатъчно, Мегън!-повиши тон Флора и тя млъкна.-Нямаш никакво право да ми държиш сметка за постъпките ми, камо ли да се правиш на обидената приятелка. Въпреки с миналото ми с Хари, аз веднъж не ти попречих да бъдеш с него, дори се зарадвах, че Хари е избрал добро момиче като теб...така мислех до момента, в който ти ме излъга в болницата, че ще се виждаш с него. Не ти стигна това и реши да ме излъжеш още веднъж като ме накараш да намразя Хари, когато вдигна телефона му.-Хари сви вежди изненадано, а Мегън потрепери. Дано Флора не сподели за постъпката й.-Излъга най-безсрамно, че Хари иска да се присъединиш към него в банята.
-Флора, това са пълни глупости!-обади се Хари ядосано веднага в защита, а тя му направи знак да замълчи. Той погледна гневно към Мегън и Тина.
-Няма как да спечелиш Хари или когото и да било с грозни постъпки и лицемерие. Подло е!...Не ти повярвах, Мегън! Не ти повярвах ни най-малко, не защото преди си ме лъгала, а защото вярвам на моето момче.-допълни сериозно, а Мегън гледаше изплашено към Хари, който я гледаше кръвнишки. Тя понечи да го докосне с ръка, за да обясни ситуацията.
-Не!-обади се Флора, блокирайки ръката на Мегън.-Не мисля, че Хари иска да бъде докосван в момента от теб, след като разкрих същността ти. Също така като негово момиче, не позволявам момчето ми да бъде докосвано от теб или от която и да е друга.-Хари погледна Флора, за да се увери, че я чува правилно. Флора забраняваше на Мегън да го докосва? Ухили се до уши. За първи път виждаше Флора в такава светлина. Командваща и ревнива.-Няма и да му развалям вечерта и настроението, затова няма да позволя да слуша престорени извинения от твоя страна. Затова стой настрана от моето гадже!-Флора натърти на "моето" и обхвана ръката му и го целуна по устните, след което се сгуши в него.
Мегън не знаеше какво да каже. Флора я шокира и не знаеше как да се защити или да оспори думите й. Отиде при Тина.
-Ще си поговоря с нея...-каза Хари, но Флора не му позволи.
-Не, Хари. Мисля, че моите думи са й достатъчни! Ти трябва да се забавляваш, а не да си разваляш настроението.-Хари захапа долната си устна, гледайки я.
-Какво?-изчерви се тя. Погледът му я засрамваше.
-Още колко твои страни не съм виждал, Флора Андерсън?-думите му я накараха да се засрами още повече. Така я беше нарекъл за първи път, когато се срещнаха.
-Хари...-каза засрамено, гледайки в земята. Той се наведе и тя усети дъхът му по врата си. Цялата настръхна и той го забеляза.
-Влудяваш ме, Флора! С цялото си излъчване, с всички твои страни-открити и неоткрити, с невинността ти, с борбеността ти, с държанието ти, с всяко малко нещо в теб и най-вече това, че не се промени, въпреки всички трудности, подлости и лицемерни приятели. Цвете мое!-прегърна я Хари силно и впи устни в нейните.-Обичам те, обичам те, обичам те!-каза й и я завъртя във въздуха. Флора се изкикоти и отново го целуна.
-Обичам те, Хари!-каза му, а той целуна челото й нежно, след което я поведе да седнат на сепарето. Хари седна и не позволи на Флора да седне до него, а я придърпа да седне в него.
-Искам те плътно до себе си. Да усещам тялото и аромата ти.-каза, прокарвайки нос по врата й и притисна ръцете си към тялото й.-И тази рокля, ако не е за мен... -Флора порозовя. Побъркваше се когато Хари говореше срещу врата й и поставяше нежни целувки.-Изглеждаш зашеметяващо, уникално...перфектно!-тя затвори очи, когато той притисна продължително устни към кожата на врата й.-И си цялата за мен!-прошепна, но тя го чу.-Нали не смяташ да танцуваш?
-Защо?
-Защото..-приближи се до ухото й.-..ще трябва да пребия всеки, който те гледа, а това значи всички мъже тук, не че не мога, но имай милост. Не си мисли, че не забелязах мръсните им погледи по теб веднага щом влезе в клуба ми.-каза й хумористично, а тя започна да се смее.-Моя!
-Твоя!-каза му, гледайки го в очите.-А аз ще трябва ли да се сбивам с женското съсловие тук заради теб?-прошепна в ухото му и закопча откопчаното копче от ризата му, което показваше част от татусите на гърдите му. Хари започна да се смее.
-Нужно ли е?-попита я, хапейки устна от забава.
-Барбара и Мегън се надпреварваха, коя повече да привлече вниманието ти.-каза хумористично тя и се изкикоти.
-Ревност ли долавям, цвете?-тя го прегърна, за да не види червеното й лице за пореден път тази вечер.
-Каквото искаш го наречи.-каза, а Хари се засмя. Ревнивата и срамежлива Флора му харесваше прекалено много, затова щеше да се позабавлява с нея.
-Те са се постарали да се облекат, видя ли ги?-тя се отдръпна от прегръдката и го погледна, за да разбере дали се шегува, а той я гледаше сериозно.
-Наистина ли?-попита го тя, а той не издържа и започна да смее.
-Дори не знам с какво са облечени.-каза с усмивка.-А като дойде ти, не съм гледал настрани от теб.-допълни сериозно Хари, а тя го блъсна по рамото, а после се сгуши в него, а той отново целуна челото й. Искаше всички тук да забележат, че Флора е негова.
Тя погледна напред и забеляза погледите на Мегън и Тина. И двете бяха станали свидетел на закачките, смеха и щастието на двамата. Усещаше, че двете ще й го върнат по някакъв начин, но това не я притесни, защото Хари беше до нея.
-Хари, мисля, че Мегън и Тина няма да оставят нещата така.-каза му тя, а той погледна към тях и забеляза, че Барбара е при тях и говореха нещо. Несъмнено щеше да действат щом Барбара беше с тях, но реши да не казва нищо на Флора.
-Никой не може да ни раздели с теб, никой!-Флора кимна и му се усмихна.
Той повика Найл и му нареди да проследи Барбара и Мегън, които тръгнаха към изхода.
Флора и Пери завързаха разговор, а Хари се загледа в момичето си. Не можеше да й се насити. Само като се сетеше, че шибаното повикване по телефона, което очакваше, ще ги раздели за определено време, го караше да проклина сделката и всичко свързано с нея.
Луи привлече вниманието му и забеляза, че се е отделил в ъгъла и пие алкохол. Не можеше да му помогне, явно трябваше да покани Ел с Флора, но това щеше да влоши нещата. Ел трябва да премахне бебето, докато не е късно все още. Но ако и Ел мислеше като Флора за децата аборт нямаше и да има.
-Хари, стискаш ме!-проговори тя, усещайки болка. Хари отхлаби веднага ръцете си от талията й.-Какво става?
-Извинявай, просто се замислих.-тя обхвана с ръце лицето му и го целуна нежно.
-Няма да ходя никъде, Хари. Спокойно!-той кимна и усети, че телефона в джоба му вибрира. Извади го и видя името на Найл.
-Слушам!...Идвам.-затвори телефона набързо.-Цвете, идвам след малко! Остани тук при Зейн и Пери.-с това я целуна и погледна към Зейн, който му кимна в отговор. Флора се притесни и погледна към Зейн после към Тина, Луи и Лиам, които говореха нещо.
Хари излезе моментално извън клуба и се насочи към колата на Флора. Там се намираха хората му, Найл, Барбара и Мегън. Хората му държаха и двете.
-Хари, ще обясня...-започна Мегън, плачейки. Той затвори очила, понеже не можеше да удря жени.
-Хари, Мегън ме накара.-обади се Барбара, също плачейки.
-Млъкнете, мамка му!-изръмжа.-Колко подли нищожества трябва да сте, за да се опитате да прережете спирачките на колата на Флора?!-двете сведоха глави.-Барбара, ти трябваше да изчезнеш от дома ми още когато за първи път обиди Флора. Тук ти е краят! С Пери бяхме говорили за състоянието ти и шибаната ти мания по мен.
-К-какво искаш да кажеш?-изплаши се тя.
-Сестра ти ще ти каже, а ти!-обърна се към Мегън.-Мога да преглътна всичко, мога да търпя дълго, но да се опиташ да убиеш най-ценното ми?!-доближи се и обхвана косата й. Мегън започна да пищи.-Никак не е хубаво, а? Барбара е откачалка, но не знаех, че ти ще си същата.
-Хари, боли ме!-оплака се, а той дръпна по-силно.
-Флора повече я е боляло, когато си излъгала за мен, ще те срина и после ще те втрия в земята. Коя си ти, по дяволите, че ще се опиташ да убиеш Флора? Коя си ти?-ръмжеше той.
-Аз-з, Барбара предложи, кълна се, че...
-Това, че си я последвала не те прави невинна.-с това пусна косата й.-Повече не искам да те виждам! Стой настрана от мен и Флора!- той нареди да прегледат колата на Флора отново и реши да влезе.
Тина го посрещна на входа.
-Хари, щях да ти кажа за това, но явно са ме изпреварили.-каза тя тъжно.
-Тина, стой настрана! Излъгали сте Флора, че съм все още с Мегън. И сто копия да направиш на Флора, все тая, няма да е като моята Флора и точка. -тя опита да каже нещо в защита, но той не й позволи.-От теб не го очаквах. Та ти знаеш колко много обичам това момиче и въпреки това го направи. Не искам да те слушам!-Хари се върна при Флора и веднага я прегърна.
-Хари.-каза тя спокойно, а той погали кръста й.
-Научих от Зейн за случилото се отвън.-Хари изгледа накриво Зейн.-Аз го накарах, иначе щях да изляза.
-И аз се съмнявам в момчетата, любопитка!
-Притесних се за теб! А те са направили нещо ужасно.-каза тъжно.
-Но не успяха, Флора! Барбара заминава да се лекува в САЩ, а Мегън лично ще я изпратя някъде.
-Благодаря ти, къдравелко! Спасяваш ми живота за пореден път.-отвърна тя с поглед изпълнен с любов.
-Ти спаси моя и го спасяваш всеки ден откакто те срещнах.-призна Хари.-Дължа ти много, много повече.
-Обичам те!
-Обичам те, любима!-каза й го, а Флора за пореден път се убеди, че Хари е нейната половинка.-Нека тръгнем?-предложи Хари, а Флора кимна и тръгнаха към изхода заедно.
Той постави ръка на гърба й и замрази всеки с погледа си, който се заглеждаше в момичето му.
***
Хари паркира колата си пред къщата на майка му и слезе веднага, за да отвори вратата на Флора.
Тя се изкикоти на действията му и понечи да слезе, но Хари не й позволи, а вместо това пое тялото й в ръцете си. Флора не спираше да се смее и обви ръце около врата му. Хари също беше ухилен до уши и сляха устни.
Влязоха вътре и се насочиха към тяхната стая.
-Хари, по-тихо! Ще събудим майка ти..-прошепна тя, а той издаде недоволен звук и отлепи устни от врата й.
-Флора, толкова си вкусна.-каза й и отвори вратата. След това затвори внимателно и се насочи към леглото. Постави я внимателно да легне и се настани върху нея.-Трудно ми е да се сдържам повече. Не издържам...-започна отново да я обсипва с целувки. Флора се беше оставила в ръцете му и му позволи да доминира над нея. Знаеше, че много му харесва да има контрол над тялото й. Ръцете му шареха по роклята. Докосванията му бяха нежни. Когато устните му достигнаха ключицата, Флора затвори очи и мръдна главата си, за да може да има открит достъп до любимото му място-врата й.
От своя страна тя притискане горещото му тяло към себе си, не искаше да се отделя от него. Тя реши да свали ризата му и започна да разкопчава копчетата. Той й липсваше толкова много, а не се бяха виждали от няколко дни. Не знаеше какво беше това чувство. Но изпитваше липса и празнина, винаги когато се разделяха след срещите им. Мания. Тя се усмихна. Предпочиташе да я има, отколкото всичко това да приключи.
Хари я улесни и отстрани ризата си, захвърляйки я на пода. Тя се загледа в тялото му и прокара ръце по гърдите му, после ги спусна към плочките му. Хари затвори очи от допира й, тя се усмихна и обхвана с ръце лицето му, и целуна устните му. Веднага й отвърна, а ръцете му издърпаха плата на роклята й.
-Трябва да ти отговоря на един въпрос.-проговори срещу устните на Хари, чувстваше се готова и сигурна.
-На кой?-попита любопитно и се отдръпна леко. Тя прокара пръст по татуировката под ключицата му.
-Дали съм била нечия друга.-с това тя прикова напълно вниманието му. Той стана сериозен.
-Била ли си?-попита веднага с нотка страх.
-Пробвах.-Хари си пое дълбоко въздух и не издиша.
-Флора, с това, което следва да кажеш...кълна се, ще ме събориш на земята, а шибаният кучи син ще го изпепеля.-тя преглътна, а Хари беше бесен вече.
-Мисля, че трябва да го знаеш.-призна, а Хари прокара ръка през къдриците си.-Бях на парти с Крис в Канада...
-Ще го потроша...
-Хари, изслушай ме...след всичко случило се аз...мислех за теб, а не исках. Бях на парти, а в ума ми беше ти. Затова реших да целуна Крис, за да мога да те изтрия от съзнанието си. Целунах го и уж те забравих, докато Крис не се отдръпна и обидено ми сподели, че съм го нарекла "Хари". Бях в безизходица и си мислех, че ще те забравя...исках да знаеш този факт, да знаеш колко бях твоя, дори в твоето отсъствие. Ще те разбера, ако...-тя усети ръцете му по тялото си и го погледна.
-Моето наивно цвете! Надявам се, че осъзнаваш каква сила имаш над мен...защото с една дума можеше да ме премажеш буквално. Другото, което е, ти изпитваш вина, че това, което си направила е изневеря...вярно, яд ме е, че този шибаняк е вкусил устните ти, то и затова е луднал по теб, но ти си му поднесла удар, който със сигурност е по-силен и болезнен от моя.-каза й Хари.
-И не ми се сърдиш?-Хари поклати глава.
-Той никога няма да те има!...Аз също опитах да бъда с други, но не успях, Мегън постоянно ми подхвърляше намеци, държеше се лигаво, купуваше бельо и не знам си още какво. Не съм спал с нея, нито с някоя друга...ходех в нашата стая и заспивах със спомените и аромата ти запазил се там. Понякога и те сънувах, което беше бонус да бъдеш до мен. Твой съм! Явно ние с теб никога не сме се разделяли духом.-призна той, очите на Флора се насълзиха.-Хей, няма да плачеш! Тази вечер е нашата вечер!-тя кимна, усмихвайки се, а той захапа устни.-А сега ми позволи да те направя моя, защото започвам да превъртам вече.-каза й и тя се засмя, целувайки го.
***
Телефонът на Хари извибрира и той затвори очи, стискайки тялото на спящото момиче. Не беше мигнал, защото не искаше да свършва тази нощ, а и защото чакаше шибаното съобщение. Искаше му се да се откаже от сделката и да остане при любимата си, но много добре знаеше, че това не беше опция. Трябваше да сключат тази сделка в друг континент далеч от тук, за да може всичко да мине по план. Притисна устни към челото й и вдиша аромата й за последно.
-Скоро ще се върна, Любов! Чакай ме!-с това той се измъкна внимателно, оставяйки я сама. Буца заседна в гърлото му. Не искаше да я оставя, но не можеше и да я вземе със себе си. Та нали заради близките си сключваха сделката на друг континент. Беше прекалено опасно Флора да бъде там, нямаше да го понесе, ако й направеха нещо. Отвори внимателно гардероба и измъкна дрехи, за да се облече и взе блуза от дрехите й, които си беше донесла тук.
Когато беше готов, погледна я отново и излезе. Отиде в стаята на майка му и я събуди.
-Майко, трябва да тръгвам, грижи се за Флора.-прошепна той.
-Сине, сега ли?-той кимна. Тя знаеше за заминаването му.-Поне ми кажи къде ще си.
-В никакъв случай! Няма да рискувам Флора да научи и да дойде при мен. Моля те, пази я! Ти също се пази!-тя го прегърна и започна да плаче.
-Ще те видя отново, нали?-Хари я стисна. Силно се надяваше да е така.
-Предполагам.-не искаше да я лъже, ако нещата с плана се объркаха...-Тръгвам!-без да изчака повече напусна къщата. Беше му тежко да зареже Флора без да й се обади. Познаваше я добре и щеше да го последва на всяка цена, а той не искаше това. Удари бясно касата на входната врата. Проклинаше се, задето тръгваше от най-хубавото си място. От най-любимия си човек.
Момчетата го чакаха отвън и той се качи в колата при тях. Взе телефона си и звънна.
-Искам да пристигнеш колкото се може по-скоро!-заповяда срещу слушалката грубо. Найл и Луи го погледнаха.
-Стайлс, забрави ли за часовата зона?!-изръмжа на среща другият глас сънено.
-Кинжал, не ме интересува часовата ти зона, мамка му, ела час по-скоро да пазиш момичето ми!
-Моето момиче, Стайлс!-изскърца със зъби, а Хари извъртя очи.-Идвам заради нея, не защото ти искаш! По дяволите, защо момичето ми трябва да има нещо общо с теб изобщо?-Хари млъкна, не му се говореше.-Добре, Стайлс! Ще дойда и ще пазя момичето си! Нищо няма да й се случи!-Хари си отдъхна и приключи разговора. Премахна сим картата и я изхвърли през прозореца.
Облегна се назад и приближи блузата на Флора към носа си. Лиам, Найл и Луи наблюдаваха ту него, ту Зейн, който беше сложил качулката си и не отразяваше никого. Луи беше изтръпнал вече, беше полупиян-полутрезвен, не беше виждал Ел откакто се скараха, но преди да тръгнат насам, отиде до къщата на Флора да я види преди да замине.
-Добре, че ние не сме обвързани.-подшушна Найл на Лиам, а той го изгледа тъпо. Найл млъкна и не каза нищо повече.
***
Флора усети студ и се събуди.
-Хари?-измънка тя и започна да го търси с ръце по леглото. Когато не го откри, тя отвори очи и забеляза, че е сама, а мястото до нея беше изстинало. Никаква топлина. Тя сви вежди и погледна към часовника на шкафчето. 7:45 am. Хари никога не ставаше толкова рано. Явно се е събудил и е слязъл да пуши. Тя се усмихна, когато видя дрехите му на пода до роклята й. Стана набързо и реши да се облече, за да отиде при него.
Тя погледна към прозореца, за да види какво е времето. Не беше слънчево, явно щеше да вали. Прегледа дрехите, които имаше тук и взе бялата ризка без ръкави, и панталонът в бордо с висока талия. Пооправи се в банята. Взе си душ.
Загледа се в огледалото и се усмихна глупаво. Беше много щастлива. Най-сетне се бяха събрали с Хари. Скоро не се беше радвала така.
Реши да слезе долу и видя майка му, която пиеше кафе в трапезарията и гледаше нещо на таблета си.
-Добро утро, госпожо Анн.-тя изтича до нея пъргаво и я прегърна. На Анн й домъчня, задето щеше да й развали настроението.
-Добро утро, мила! Успя ли да се наспиш?-Флора кимна енергично.
-Къде е Хари?-Анн се изправи и реши да не отговаря на въпроса й. Беше тежка задача да й сподели.
-Искаш ли кафе?-попита я с усмивка.
-Да, ако не Ви е проблем.-сподели тя и се огледа за Хари. Анн й сипа кафе.-Къде е Хари? Много рано е станал и...-тя млъкна щом видя омърлушената физиономия на възрастната жена. Сърцето й започна да бие прекалено бързо. Къде беше Хари?
-Миличка, не знам как да ти го споделя, но Хари замина малко по-рано.-едвам сподели. Беше й много трудно. Те тъкмо си бяха спечелили доверието и сега Флора щеше да бъде съсипана.
-Разбирам, ще му звънна да дойде, след като е готов с работата си.-усмихна се Флора и стана, за да вземе телефона си.
-Той няма да дойде, миличка. Хари замина рано, трябвало да отиде някъде, за да оправят някои неща с момчетата. Не ми обясни много, просто каза да се грижа за теб.-поясни малко Анн.
-Значи, след това ще дойде.-тя поклати глава.
-Не, миличка! Няма да се върне скоро. Спомена, че е опасно и нищо не ми каза повече.-с това започна да плаче, а Флора се разтрепери.
-Къде е сега?
-Не знам, не ми каза нищо, но много се притеснявам за него.
-Защо не ми е казал нищо? Защо е постъпил така?
-За да те предпази.-Флора започна да плаче.
-Та ние току що се събрахме. К-как може да е толкова жесток? Как може да замине без да ми каже нищо? Защо ме оставя на произвола? Защо ме оставя сама?-тя се обърна към вратата и тръгна. Щеше да отиде в къщата му и да провери. Нямаше начин да е тръгнал без да й каже нищо.
Тъкмо стигна до вратата, когато усети, че всичко около нея се люлее, опита да запази самообладание, но не успя, нямаше сила да го направи и се строполи на земята.
Загуби съзнание.
Анн изписка и отиде при нея. Забеляза, че лицето й е прекалено бледо и звънна бързо на бърза помощ. Опипа пулса й и го усети.
-Миличка, събуди се! Боже, какво ще правя!? Момичето ми, отвори очи!-побутна я няколко пъти. Тя не можеше да шофира и трябваше да изчака линейката.
Реши да звънне на Хари, може би щеше да успее да го хване преди да се качи на самолета.
-Телефонният номер не съществува.-чу се от телефона и Анн напълно се шокира.
-Сине...-зарида тя безпомощно. Паниката се смеси със стреса и тя блокира, не знаейки какво да прави.
***
Флора беше отворила очи и гледаше празно към прозореца в болничната стая. Бяха я включили на система. Все още никой не беше идвал. Тя реши да седне и го направи, след което сви крака към тялото си и ги прегърна. Чувстваше отново онзи студ, който тя мразеше, но въпреки студа не трепереше. Сякаш бе привикнала на подобна студ в тялото й. Студ не къде, а в душата. Хари отново го нямаше.
-Миличка?-влезе Анн тихо и я видя.-Мислех, че спиш.-забеляза позата в леглото, която беше заела.-Почивай си, мила!-прегърна я.-Хайде, полегни!-Флора поклати глава. Анн се притесни за състоянието й. Не успя и да говори с лекаря отвън. Не посмя да я попита друго. Чувстваше се ужасно. Хари го нямаше, Флора не беше добре. Трябваше й доста сила, за да не рухне.
Вратата се отвори и оттам влезе лекарят.
-Госпожице Андерсън, виждам, че вече сте в по-добро състояние.-Флора кимна.-А Вие каква сте на госпожицата? Понеже трябва да разговарям с пациентката.
-Разбира се...-Анн тръгна към вратата.
-Можете да говорите пред нея.-сподели Флора. Не разбираше защо ще иска да сподели за припадането й от стрес насаме. Лекарят кимна, а Анн се върна и застана до леглото.
-Как е тя, докторе? Добре е, нали?-попита го тя притеснено.
-Пациентката е напълно добре. Загубата на съзнание при силен стрес е нормална реакция, особено когато е бременна, затова ще ви помоля да избягвате абсолютно всякакъв стрес.-Флора вдигна поглед към лекаря шокирано. Тя май не чу добре. Анн също се шокира, понеже не очакваше да чуе подобно нещо.
-Какво?!-попита Флора. Това не беше възможно.
-Бременна сте, госпожице Андерсън! Честито! Можем да Ви изпишем, след като изтече банката.-Анн погледна към Флора и засякоха погледите си.
§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§§
Здравейте!
Доста дълга глава се получи, надявам се да ви е харесала. ❤️
Исках да се получи дълга, за да ви изненадам. Малък коледен подарък от мен!❤️🎁
Искам да ви пожелая весели празници! Нека ви е топло в сърцата и дните ви да са изпълнени с много положителни емоции, и усмивки.❤️🎄🎉
Изненада ли ви Флора в клуба?
Какво мислите за Барбара, Мегън и Тина?
Какво мислите за Хари и заминаването му? И ще се завърне ли? Кога?
Според вас Кинжала сам ли ще дойде от Канада?
Очаквахте ли Флора да е бременна? Някои от вас го предположиха в коментарите на миналата глава. ❤️
Трябваше ли Анн да научи новината?
Какво мислите, че ще случи в следващата глава?
Очаквам мненията ви! Ще се радвам да ги прочета.❤️
И преди да съм забравила, искам да ви пожелая весело посрещане на новата 2020 година. Да бъде благополучна за всеки. 🎇🙏❤️
Също така искам да споделя, че няма да мога да качвам глави, понеже ще бъда в сесия януари месец. Но веднага когато приключи ще кача глава. Благодаря ви! ❤️❤️❤️