40.The nightmare
Крис стреснато се обърна към Флора. Не трябваше да предлага подобно нещо, не и когато не бяха сами в къщата.
Флора не погледна към Крис, вместо това наблюдаваше баща си. Не смяташе да му споделя все още, но уви, вече нямаше как да замаже положението.
-Очаквам адекватен отговор!-наруши тишината Кинжала, гледайки и двамата.
-Да бъда баща на детето на Ел.-отговори набързо Крис, а Флора го погледна шокирано. Той захапа устните си, трябваше да прикрие Флора, иначе с нея и с детето беше свършено.
-Какво?!-ядоса се баща й.-Крис, няма да гледаш детето на гангстер, няма да го позволя! Елинор е красиво момиче, разбирам те, че си я харесал, но не се заблуждавай от красотата й, тя е глупава, щом си е позволила да забременее от такъв...
-Защо?-прекъсна го дъщеря му обидено. Думите на Кинжала я срязаха, защото тя беше в положението на Ел, но въпреки това, което каза баща й не смяташе, че забременяването е глупава постъпка.
-Нима подкрепяш желанието на Крис?! Искаш да си съсипе живота с такова бреме?!-тя преглътна тежко, а Крис затвори очи, слушайки жестоките думи на Кинжала, много добре знаеше, че Флора ги приема лично.-Нека ти отговоря...
-Господин Джеймс...
-Крис, млъкни!...Тя ще страда по него, детето ще прилича на него, постоянно ще бъдат в опасност, защото ще са свързани с него, а покрай тях и ти ще пострадаш, постоянно ще трябва да мислиш дали няма да ги отвлекат, този гангстер и наследникът му ще ти съсипят живота...да продължавам ли още?! -изказа се и погледна към дъщеря си.
Флора беше захапала долната си устна, докато слушаше думите на баща си. Крис понечи да докосне рамото й, но тя се отдръпна и направи крачка към баща си.
-Флора, недей..-обади се Крис, хващайки ръката й.
-Татко..-прекъсна го Флора и обви ръце около корема си защитно. Кинжала я погледна въпросително, очаквайки думите й.-Бременна съм. Крис иска да бъде баща на моето дете, а не на Ел.-Кинжала наклони глава и сви вежди без да премества поглед от дъщеря си. Тя стоеше изправена, пазеше с ръце корема си и по нищо не личеше, че се страхува от предстоящото.
Кинжала го забеляза и удари с юмрук по плота.
-Всичко, което казах преди малко беше за теб, за да влезе в красивата ти главица, да не тръгваш по пътя на Елинор...А КАКВО НАПРАВИ, ФЛОРА!?-изкрещя гневно и удари отново бясно, но по-силно по плота. Флора подскочи и преглътна тежко. Полазиха я тръпки. За първи път виждаше баща си в такава светлина, за първи път го виждаше толкова безмилостен и агресивен.
Флора се изплаши, но не за себе си, а за бебето. Хари го нямаше и нямаше кой да ги предпази. Трябваше да бъде силна и сама да се справи с защитата на бебето си.
-Ще ставаш дядо.-отрони тихо, той чу думите и започна да се смее.
-Ще ставам дядо, а?! Осъзнаваш ли чие дете носиш в утробата си? Гените на Стайлс, по дяволите! Изобщо имаш ли си на идея какво те чака и какво го чака бебето? Разбираш ли в каква опасност попадаш, носеща наследника на Стайлс?! Ами, ако враговете му научат?! Тогава какво ще правиш, Флора?! Защото ще си отмъстят чрез вас, най-вече чрез бебето.-Флора се стресна и почервеня.
-Моля Ви, господин Джеймс, замълчете!-намеси се Крис, не искаше повече да я наранява с думите му.
-Крис, с теб още не съм свършил! Млъкни, с теб тепърва! Няма да позволя да завърши като майка си, не успях да убедя нея, едно дете имам и няма да й го позволя! Но все пак всичко е поправимо и тя ще го приключи още днес.-Флора започна да плаче, не трябваше да го прави, но думите бяха прекалено жестоки за бременна жена, която нямаше подкрепата от бащата на детето й, подкрепата от баща си, имаше единствено малката точица в корема й, която я крепеше.
Кинжала беше прав за всичко, но на нея сърце не й даваше да се раздели с бебето. Не можеше да го направи.
-Няма да убия детето ми!-каза през сълзи, но твърдо.
-Обричаш и двама ви!
-Тогава да беше накарал мама да убие мен, за да ме спаси от враговете ти!-изкрещя тя силно.-Сега нямаше да ти се налага да водиш подобен разговор. Щеше да бъдеш щастлив, нали?-думите жегнаха Кинжала и той не отрони дума. Осъзна, че в опита си да предпази единствената си дъщеря, я е наранил.
-Детето ми, аз...
-Тате, не искам много! Никога не съм искала много. Хари го няма, замина, не знам нито дали е добре, нито нищо. Той не знае, че съм бременна, научих вчера. Няма и значение, понеже той не иска да има деца, но ето факт е, расте вътре в мен. Трудно ми е! За Бога, колко много ми е трудно!-сълзите й падаха една по една.-И не мога да убия мъничето, за да угодя на него или на теб, скоро и на татко Кевин. Не мога да убия детето си. Имайте милост!...Единствено исках детето ми да има баща и радващ се дядо, а не мъже, които настояват за аборт.-Кинжала с бързи крачки се доближи до нея и я придърпа в прегръдка.
-Дъще, прости ми! Моля те, прости ми!...Дори в такъв момент се опитах да се представя като баща и отново не успях.-Флора усети сълзите му и тя повдигна поглед към него.-Мислех, че те пазя! Аз те наранявам, дете мое! Прости ми! Помогни ми да се подобря, скъпоценно мое! Моля те! Не искам да те губя, не искам да губя стимула си за живот!-тя го прегърна силно.
-Бъди до мен и бебето, тате! Нуждаем се от теб.-той кимна и целуна челото й.
-Винаги! Добре, че те имам! Добре, че си в живота ми!-Флора се усмихна, подкрепата от баща й и вдъхна сила. "Мога, ще се справя!" каза си на ум.
Тя се сети, че Крис е в стаята и се отдръпна от баща си, и отиде да го прегърне.
-Колко пъти ще ме спасяваш?-попита го тя усмихнато. Крис я стисна.
-Колкото е необходимо, Рори.-призна си и вдиша аромата й, а тя се отдръпна.
-Благодаря ти, че го правиш! Но този път не искам помощта ти. Няма да съсипвам живота ти. Ти ще си намериш приятелка, която ще те зарадва с твои деца.-Крис помръкна.-Ще отгледам детето си сама, няма да е честно да залъгвам и него. Ще ми бъде трудно, но вие с татко ще ме подкрепяте.-Крис поклати глава, кимайки. Какво момиче изпускаше, идваше му да ревне още сега. Тя щеше да бъде перфектната жена за него и майка на неговите деца.
-Моята, Рори! Добре, щом така си решила, но знай, че предложението ми да бъда баща на бебето и твой съпруг е валидно, независимо кога ще го приемеш.-след месец, година, колкото време и да мине.-тя се усмихна широко и кимна.
-Благодаря ти, Крис! Много се радвам, че те имам в живота си!-Крис я прегърна отново. Толкова много искаше да изтрие всички нейни сълзи и да целуне тези сочни устни отново, но уви Флора щеше да го намрази, ако си позволеше своеволия. Трябваше да я спечели, Хари го нямаше, а това беше уникална възможност да си станат близки отново.
-Ще ставам чичо!-ухили се той широко, Флора се изкикоти щастливо, а Кинжала ги доближи и ги прегърна и двамата.
***
Флора реши да слезе в хола. Нямаше никого и се учуди къде са всички. Поседна на дивана и се облегна. Можеше да си пусне телевизора или да почете.
Някой обхвана тялото й отзад и тя изписка силно.
-Рори, аз съм, скъпа!-прошепна Крис и я целуна, тя му отвърна и задълбочи целувката им.
-Къде беше?-попита го.
Крис се настани до нея и обви ръце около тялото й.
-Имам изненада за теб..-сподели й и отново я целуна. Тя се сгуши в него.
-Каква?-той се ухили и се изправи. Подаде й ръка и тя я пое.
-Ела ще ти покажа, но първо искам да чуя колко много ме обичаш...-Флора се усмихна...
.....
-ФЛОРА, НЕЕ!-изкрещя Хари, събуждайки се. Той огледа наоколо и удари матрака. Шибано хотелско легло, шибан хотел, шибана страна.-Всичко беше кошмар, всичко е кошмар, нищо от това не е истина.-започна да се успокоява сам.-Моята Флора не би направила подобно нещо. Тя е моя! Не може да бъде друга!-опита да си поеме въздух, но не успя. Гледката как Крис я докосваше, го караше да полудява от ревност.-Ще те убия, Министърче!-Излезе на терасата, седна на стола и запали цигара. Трябваше да се съсредоточи и да приключи колкото се може по-бързо всичко по плана си тук и да се върне при момичето си.
-Любима, още малко и ще бъда до теб!-отчаяно искаше да чуе гласа на Флора, да я придърпа в обятията си и да я стиска, стиска докато не се оплаче, че не може да диша. Да обсипе всяко местенце по тялото й с целувки, да остане без дъх от продължителната им страстна целувка, да бъде изцяло негова по всеки възможен начин.
-Моя!-припомни си последната им вечер. С черната рокля, която беше специално за него, обхващаше и очертаваше перфектното й тяло, и която той после свали. Припомни си горещото й тяло, нейните ласки, вкусните й устни и той отпусна глава назад, и затвори очи. Само Флора успяваше да му въздейства така от разстояние и само с мисълта за нея. Искаше я тук и сега. Но ги деляха ужасно много километри, които той мислено напсува.
-Скоро, цвете мое!
***
-Не мога да повярвам!-ахна Ел, щом чу разказа на Флора за предложението на Крис. Анн също беше при тях. Не й стана хубаво, че Крис иска да бъде баща на внучето й, а синът й не искаше. Заболя я.-От една страна би било добре сякаш.
Флора и Анн я погледнаха.
-Не, няма да е добре за него. Та той не трябва да си съсипва живота с чуждо дете. Състезател по плуване е, добро момче е, заслужава да бъде обичан от някое момиче, неговото момиче.-сподели Флора.
-Така е де, но Флора, представи си, колко много му коства и е съгласен, въпреки всичко.-допълни Ел.
-Ел е права, миличка! Това дете е готово да се жертва за теб, явно много държи на теб.-думите на Анн шокираха и двете момичета.
-Извинявам се...-започна Ел, понеже осъзна, че е обидила жената.
-Няма за какво, Хари е крив, въпреки че ми е син, а това момче желае дете, което дори не е негово.-допълни, а Ел кимна. Флора не каза нищо, нямаше какво, вместо това реши да постави длани на коремчето си и се усмихна.
Анн забеляза и също постави ръка там.
-Мама те е защитила и от дядо ти, добре, че я имаме, мило мое!-каза тя щастливо, а Флора се засрами. Не можеше да повярва, че Кинжала е поискал аборт.
-Баща ми Кевин също няма да го приеме добре, но не знам дали ми се спори и с него.-Анн докосна ръката й.
-Аз също мога да дойда с теб.-тя кимна.
-Мисля да се изправя сама срещу мама и татко.-каза, а Анн кимна.
-Както кажеш, миличка.-Флора се усмихна. Трябваше сама да се справи и с това. Можеше го.
-Мама ще си поплаче, татко може отново да ме изтрие като негова дъщеря, ще ми покрещи стабилно колко съм глупава, може да поиска аборт, но няма да е нещо, което ще ме изненада...със сигурност.-последното го смънка. На Ел й стана тъжно за приятелката й. Колко трудно й беше. Тя срещу всички нейни роднини.
Анн също се почувства зле, защото Флора се справяше с всички трудности, заставаше срещу родителите си абсолютно сама, а синът й го нямаше. "Къде си, Хари?"-помисли си, гледайки Флора, която отново се усмихваше на коремчето си.
Такаа...
Здравейте, мили мои! Главата е тук и се надявам да ви е харесала. ❤️
Как се представи Флора в тази глава? Изненада ли ви?
Какво мислите за Кинжала? Прав ли беше?
Хареса ли ви, че Крис се застъпи за Флора?
Какво мислите за Хари и сънят му? Дали сънят не го предупреждава за заплаха? 🤔
Какво мислите за думите на Анн?
Надявам се, че ви изненадах с новата глава.
Чета коментарите ви, благодаря ви много, много за тях!
Очаквам нови с нетърпение.❤️💋