36.Decision
Флора внесе багажа на Ел и затвори входната врата. Отиде в хола и забеляза приятелката й, че плаче, седнала на дивана. Тялото й се беше свило и трепереше.
-Ел..-седна до нея и погали гърба й с ръка.-Моля те, всичко ще бъде наред! Не искам да се предаваш така, направи го за себе си и за малкото в теб.
-Не очаквах, че Луи ще постъпи така с мен и с нашето дете. Не го очаквах, дори не си го представях. Не вярвах, че той ще постъпи по подобен начин.-изплака Ел.-Та това е нашето детенце!
Флора я прегърна, за да я успокои. Знаеше, че няма да е от полза, но все пак опита.
-Ще го отгледаме заедно, ти не си сама. Аз ще помагам, Фиона, мама, госпожа Анн...Пери също. Имаш толкова много хора до себе си, и повярвай, никоя от нас няма да те остави на произвола с бебето. Не си сама, Ел!-тя кимна и избърса сълзите си.
-Права си, благодаря!-усмихна се и я прегърна.-Бебчето ми ще расте сред много любов!-Флора кимна с широка усмивка.-Ще трябва да си намеря работа, докато мога да работя...ще ти плащам наема, че оставам...
-Няма да ми плащаш никакъв наем, Ел! Моля те!
-Но...
-Ел, няма да го направиш! Не искам да ми плащаш. Ще се обидя!-Ел преглътна, но кимна.
-Имам някакви спестявания, но ще трябва да поработя.
-Може да се справим и без да работиш...
-Не, Флора, ще го направя...дълго време зависех от мръсните му пари, дълго време изпълнявах всяко нещо, което той ми казваше, дълго време не излизах никъде, дори нямах право да работя, само и само, за да не се караме...и сега той дори не иска да се бори за мен...за трима ни. Стига толкова! Достатъчно отстъпвах, а той ще бъде сигурен, че ще се върна при него, сигурен, че няма да оцелея без него, но ще му покажа, че мога сама да се справя, без него.
-Добре, миличка! Знай, че съм до теб!-каза й Флора.-Ще трябва да отскоча до Фиона, за да си взема багажа и ще се върна, а ти се разполагай, разгледай къщата.
-Всички ще ме гледат със съжаление.-прошепна Ел и се вгледа в пръстите си.
-Не, в никакъв случай! Луи е този, който ще го гледат със съжаление. Ти си по-силната, Ели!-тя кимна, а Флора тръгна.
Трябваше да обмисли тръгването за Канада. Това изобщо беше ли възможно? Когато Ел се нуждаеше от нея. Трябваше спешно да говори със сестра си, за всичко, което я тревожеше. Насъбра й се много и трябваше да се разведри, за да може да окаже морална подкрепа на приятелката си. Не искаше излишно да натоварва Елинор. Усети леко замайване и главоболие. Вероятно днес й дойде в повече с всичко случило се.
***
-Какво?-попита Фиона учудено, щом чу какво е станало между Ел и Луи.-Как е можал?! Ама аз го мислех за по-нормален от Къдравия.
-Хари е на неговото мнение...
-За кое?
-Хари не иска деца.-Фиона отвори уста, за да каже нещо, но не го направи.-Какво?
-Това, което си мисля за него в момента, няма да го споделям на глас! Адски ще ми бъде неудобно, да чуеш подобни думи от мен.-усмихна се саркастично и мислено нареди Хари.
-Но това не е единственият проблем.-сподели Флора.-Получих писмо от университета...трябва да замина за Канада, защото започва новата година.
-О, Боже!-каза Фиона шокирано.-Не ми казвай, че отново ще се затвориш там?
-Како, трябва да завърша.-сподели тихо.
-Знам, ами Ел какво ще прави сама? Аз и Лео? Ами Стайлс?-Фиона беше против заминаването й.
-Защо за Стайлс?-попита я, понеже не й беше казвала, че отново са заедно с него.
-О, ами...просто така го казах.-сподели Фиона и отиде при Лео.
-Како, знаеш нещо, което аз не, нали?-попита тя.
-Не, глупости! Просто той е влюбен в теб...затова.-започна да овърта. Флора я гледаше невярващо.-Ъгх, добре де. Не знаеш много неща за случилото се тук откакто замина за Канада.-каза тя.-Хари беше в тежко състояние, повечето беше пиян, отколкото трезвен. Сигурно ти е интересно откъде знам за състоянието му...Истината е, че не знаех от начало, но веднъж, една сутрин го намерих, беше прекарал нощта пред входната ни врата. Беше трезвен, но ухаеше на алкохол и цигари...-Фиона млъкна и захапа устна.-Флора, той започна да плаче и ме умоляваше да му кажа нещо за теб. Колкото и да исках да му се подиграя, че реве като дете, не можех...вместо това аз се разплаках с него. Ти липсваше и на мен, сладкиш...Почти всеки ден оттогава той започна да идва, за да чува гласа ти, или да вижда лицето ти, когато с теб се чувахме, той беше страничен наблюдател. Отдалеч те гледаше и слушаше. Тогава осъзнах, че аз съм направила грешка в преценката си за него. Хари те обича повече от всичко, повече от себе си. Това, че те виждаше за малко го крепеше. После си тръгваше и отиваше в някой бар, за да пие...После изчезна и не се появи повече. Не знаех защо, а и нямах никаква връзка с него.-очите на Флора се насълзиха. Знаеше, че всичко това е истина, понеже Ел също й беше споделила за състоянието му преди.
-Аз...това обяснява одобрението на Хари от твоя страна. А и бях забелязала, че доста се разбирате с него.-потвърди Флора.
-Хари ще направи всичко за теб, миличка.-Флора се усмихна широко.
-Знам...ние сме заедно с него, но крием.-призна си и погледна към сестра си.
-И не си ми казала?-ахна Фиона весело.-Най-сетне, обаче ако заминеш, той отново ще се развали.
-Аз му казах за писмото, а той ми каза да замина, за да мога да завърша.-Фиона се подсмихна.
-Идиотът ти дава избор, а не те задължава да останеш тук.-Флора кимна.
-Мисля, че вече съм взела решение. През изминалите две години моето състояние също не бе цветущо, а и мисля, че съм открила своята половинка. Хари е човекът за мен. Има промяна в него към по-добро, съобразява се с мен, оставя ми избор и най-вече контролира ревността си. А аз ще трябва да му докажа, че няма да предам връзката ни. Ще говоря с татко по въпроса с университета.
-Тогава какво чакаш още?-извика Фиона и забеляза как щастието изпълва очите на Флора.
-Ще му съобщя, че оставам.-усмихна се широко Флора и набра номера на Хари.
Тина и Мегън бяха в къщата на Хари. Бяха пристигнали точно след тръгването на Флора и Елинор.
Луи се качи директно горе в стаята си, не искаше да комуникира с никого. Хари остана при двете момичета в хола и си поговори най-вече с Тина. Не му беше до тях, но предпочиташе да не мисли за бъдещето, което отново не включваше Флора.
Мегън по всякакъв начин се опитваше да създаде близост между нея и Хари. Той не я и отразяваше. Тя го гушна, а той замръзна. Трябваше да се отдръпне от нея, но като знаеше, че Флора заминава, единствената приличаща на нея по вина на Тина беше Мегън. Като се замислеше, щеше да й казват, че са заедно, но уви това нямаше да се случи.
Чу се трясък от втория етаж и Хари незабавно хукна нагоре. Момичетата останаха сами в хола.
-Мисля, че Хари ще бъде мой.-каза гордо Мегън, а Тина кимна одобрително.
-Дръж се така, както ти казах и ще има ефект.-обясни й Тина. Мегън плесна с ръце щастливо. Беше готова на всичко за Хари.
Телефонът на Хари започна да звъни на масата.
-Кой го търси?-попита любопитно Мегън, а Тина надникна.
-"Моята Ф."-ухили се Тина.-И ще вдигнеш. Нека и Флора научи за вашата връзка.-Мегън кимна веднага и вдигна.
-Хари?-обади се весело Флора.
-Флора? Защо звъниш на гаджето ми?-не последва бърз отговор и Мегън се ухили.
-Мегън?...Къде е Хари?
-В банята е, току що влезе. Ако искаш ще му предам нещо.
-Оу...
-Какво?...Да се присъединя към теб ли? Идвам, скъпи!...До после, Флора, Хари ме чака.-с това Мегън затвори гордо телефона.
-Браво на теб, Мег! Чудесна работа свърши!-похвали я Тина и започнаха да се радват.
Флора обмисли добре чутото. Сърцето й препускаше бързо, а тя се чудеше как да постъпи. Беше изненадана. Омръзна й да се случват подобни неща и погледна към Фиона.
-Трябва да ми помогнеш!-сподели сериозно, а Фиона я погледна въпросително.
Здравейте! ❤️
С малко закъснение главата е тук и се надявам да ви е харесала.
Какво мислите за признанието на Фиона?
Какво ще направи Флора след разговора си с Мегън?
Какво ще се случи в следващата глава?
Очаквам мнението ви! Благодаря ви! ❤️💋