34.My favourite person
Флора беше накарала Хари да остане при нея и сега той лежеше до нея на болничното легло, а тя лежеше върху гърдите му.
Толкова беше щастлива в този момент, че не искаше да заспива, както и да свършва нощта, защото знаеше, че утрото ще изгони любимия й човек от тук.
-Флора...-прошепна тихо Хари, а тя повдигна глава и го погледна.-Защо не заспиваш? Отдавна мина полунощ...
-Защото съм щастлива.-каза весело, а Хари сви вежди.-Ти си тук, до мен!-той целуна челото й и стисна рамото й. Внимаваше да не прекалява с докосването. Синините все още личаха по нежната й кожа, което му напомняше как да си го върне на Кен. Болезнено. Това, което му беше причинил не беше достатъчно. Никога нямаше да бъде.
-Аз съм по-щастлив, мислех, че никога повече няма да бъдеш в обятията ми. Не знам с какво съм го заслужил, но адски много съм благодарен, че имам възможността да лежиш на гърдите ми...-млъкна за миг. Отдавна искаше да си признае, че не е спирал да я обича.-Любов, липсваше ми! Липсваше ми гласа ти, аромата ти, топлината ти, усмивката ти, погледа ти, липсваше ми всяка твоя частица, всичко, което те прави теб!-тя се разтрепери и се повдигна, целувайки устните му. Думите му я разтопиха.
-Нима ще ме наричаш Любов вече? Какво стана с другия ми прякор?-усмихна му се, гледайки го.
-Ти винаги ще бъдеш моето цвете, красива, нежна и крехка. Но осъзнах, че си и нещо, което не знаех, че съществува, нещо, което не бях изпитвал, докато не се появи ти. Ти си олицетворението на любовта.-очите й се насълзиха.
-Обичам те, Хари! Нямаш си и на представа колко много те обичам.-каза откровено, а Хари се изненада и едновременно се шокира от отговора.
-Наистина ли?...Сериозна ли си?-тя кимна, а той сля устните им. Онова чувство, че тя е негова отново, му сви стомаха. Мислеше, че никога няма да се случи. Явно съдбата му даваше друг шанс, който той нямаше намерение да проиграва. Скоро забрави за проблемите си, отдаде се напълно на целувката им.
-Обичам те, Любов!-прошепна Хари срещу устните й, макар останали без въздух, те не се отказваха от целувката. Чувството да бъдат отново един до друг беше неописуемо.
-Искам винаги да ме наричаш така, Хари! И винаги да ме обичаш така, както ти го правиш!-каза щастливо и го прегърна.-Моят най, най-любим човек на света!-изкикоти се весело тя. Хари я слушаше и не вярваше на ушите си. Беше много щастлива и й личеше. Устните й бяха извити в широка усмивка, а в очите й се беше настанила радостта. Докато тя не се сети за Мегън и днешното й поведение.
-Хари, Мегън днес ми каза, че си я чакал...
-Не съм се виждал с нея днес.-призна той. Тази тема не му беше никак любима.
-Тя е влюбена в теб и явно...
-Аз й казах за нашето минало.-Флора го погледна изненадан и повдигна вежди.-Тя знае, че не съм спирал да те обичам.
-Хари...
-Флора, тя трябва да спре да се заблуждава, а ние не й помагаме. Не съм влюбен в нея. Обичам теб!-каза твърдо и забеляза, че Флора се опитва да прибере падналия отпред кичур.-Аз ще ти помогна!-взе фибата от ръката й и защипа кичура, след което целуна челото й.
-Хари, мисля, че това няма да я спре. Тя наистина е влюбена и няма как да изтрие чувствата си.-сподели, изчервявайки се от действието му.
-Тя твърди, че ще се влюбя в нея.-Флора погледна надолу.
-Не можем да я нараним, трябва да измислим как да й съобщим подобно нещо, така че да не я засегнем.
-Забрави да остана с нея и да не те доближавам. Няма да стане!-каза твърдо Хари.
-Тогава да замълчим за известно време...нека запазим връзката ни в тайна, докато не решим как да й съобщим, че сме заедно.
-Дано да се получи, защото нямам намерение да стоя далеч от теб повече. Тези две години ми бяха предостатъчни.-Флора го гледаше в очите и се наслаждаваше на зеленото. Беше лош, но точно в този момент не излъчваше подобно нещо, а напротив зелените му очи я успокояваха.-А и кажи на Министърчето да си държи ръцете на метри от теб.
-Крис знае много добре, че няма да се получи нищо между нас.
-Не мисля така, усещам го, че е хлътнал по теб, а ти си моя!-тя се изкикоти.
-Хари, Крис не може да те замени в сърцето ми.-увери го тя.
-Един грешен ход, особено сега когато те имам отново...ще го размажа! Няма право да те докосва, не, всъщност няма право да те доближава.-каза напълно сериозно, а Флора забеляза, че той не се шегува.
-Хари той ми е приятел.-каза тихо.
-Не, той те желае, мамка му! Видях как те оглежда на рождения ден на Ел.-той стисна ръце.-Оттогава не ми излиза от ума...Ще пострада, ако те докосне.-тя го прегърна, обхващайки главата му.
-Моят Къдравелко!-реши да игнорира проблемите и веднъж да се наслади на времето прекарано с него.
***
Беше минала седмица откакто Флора беше изписана от болницата. Тя изкачваше стълбите в къщата на Анн, понеже с Хари се срещаха тук. И единствено Анн знаеше за връзката им.
Тя посегна към дръжката, когато някой я дръпна.
-Хари, за малко щях да се развикам!-каза тя изплашено, а той вече целуваше кожата на врата й.
-Много добре знаеш, че не мога да се сдържам, когато те видя...много си красива!-тя се изчерви, а той я повдигна.
-Майка ти е у дома.-засрамено прошепна, а той повдигна рамене и впи устни в нейните. Не можеше да й се насити.
-Майка ми е на седмото небе, че сме заедно...Напоследък постоянно си с рокли, къси панталонки и поли.-беше забелязал той.
-Лято е...
-Добре, че не си дошла пеша.
-Защо?-попита го Флора любопитно.
-Защото тази пола, която се повдига при всяко твое движение...никак не е добре някой да вижда това, което аз виждам.
-Хм, и защо?-изкикоти се тя. Хари я погледна ревниво.
-Защото си моя и е забранено!-той я премести на леглото и се настани върху нея, целувайки кожата й жадно. Обожаваше я, а тя обгърна гърба му. Обичаше ласките му, но това не й беше достатъчно и тя се премести, така че да целуне меките му устни. Хари захапа долната й устна и затегна ръцете си около тялото й.
-Моя!
***
Беше минал цял месец, през който Хари и Флора се виждаха тайно и пазеха връзката си от останалите.
Тя се беше прибрала от срещата им с Хари. И сега се приготви за срещата си с Ел. Беше си прибрала косата в стегнат кок и беше облякла тясна спортна рокля цвят бордо. Времето беше по-топло и се облече според него.
Ел влезе в хола където беше Флора и я прегърна.
-Ели, какво ти става? Много си весела днес!-Ел изписка.
-Трябва да ти съобщя нещо.-извика весело. Флора кимна, очаквайки новината.
Ел обхвана ръката й и я постави върху корема си.
Флора ахна изненадано.
-Бременна съм!-изписка отново, а Флора веднага я прегърна. Започнаха да подскачат от радост.
-Миличка, честито! Много се радвам...имаш мъничка душичка вътре в теб! Отново ще ставам леля!-каза радостно Флора.
-Хайде, идваш с мен, ще съобщя на Луи за новината...
-Сигурна ли си, че трябва да присъствам в такъв момент?-попита Флора, а Ел кимна.
-Ще си ми подкрепа! Хайде!-телефонът на Флора извибрира и тя го взе от масата и го погледна. Имаше поща от университета й в Канада. Тя замръзна когато прочете редовете.-Хайде, Флора! Нямам търпение Луи да научи новината.-подскочи Ел весело още веднъж.
-Добре, хайде!-трябваше да сподели новината на Хари. Какво щеше да прави? Трябваше да замине, а сякаш беше твърде рано да се връща в Канада, особено точно когато с Хари си оправиха взаимоотношенията.
***
Момичетата на идване взеха и торта, Ел искаше и вино, но нямаше как да пие, щеше вече да се въздържа.
Флора остави тортата в кухнята и се върна в хола, когато чу крясъците на Ел.
-Как можах ли?! Съобщавам ти, че съм бременна и ти ми викаш как можа?-извика ядосано Ел, а Флора отиде веднага до нея, за да я предупреди да не се вълнува. Луи й е казал това? Тя забеляза Хари да стои зад Луи, но погледът му не беше в нея, а в Ел.
-Не разбирам как е станало, като си на противозачатъчни? От кога е това нещо? Не разбирам! По дяволите!-каза ядосано Луи, скубейки косата си от яд.
-Защо задаваш подобни въпроси? Нима не се радваш, че ще си имаме...
-Не се радвам!-прекъсна я моментално. Ел се шокира от думите му. Флора погледна към приятелката си и й стисна ръката за кураж. Тя погледна към Хари и по погледа му прочете, че той е съгласен с думите на Луи.
-Как може да говориш така за плода на нашата любов?!-Ел не искаше все още да повярва на Луи. Изведнъж идеалният баща за детето й започна да се разрушава в мислите й.
-Ще направиш аборт! Аз ще платя всички разходи и ще намеря специалисти, за да си свършат добре работата.-сподели Луи и Ел ококори очи.
-Ще...какво?!-тя изписка и му удари шамар.
-Луи, какви ги говориш?-намеси се Флора, понеже и тя не издържа. Тези думи я съсипаха, а за Ел дори и не си представяше какво й е.
-Флора, да е внимавала! Аз не искам това дете! Без деца, без семейства! Казах й го още преди да тръгне с мен. И не съм само аз! Всички ние сме против! Питай Хари!-думите му сякаш прорязаха тялото й и тя погледна с надежда към Хари. Луи лъжеше, нали?
-Луи е прав! Без деца, без семейства! Ние не можем да се занимаваме с подобни незначителни неща!-каза Хари, гледайки към Флора.
Здравейте!
Отдавна не съм качвала, имах си причини! Не ми се сърдете, просто имах тежки дни и в такъв период нямам муза, нито пък сили да пиша. Надявам се, че с тази глава ще се реванширам, и че всичко ще бъде наред оттук нататък. 🙂
Ужасно много ви благодаря за подкрепата и най-вече за това, че не се отказвате от книгата ми!❤️
Сладка двойка са Хари и Флора, нали? 😍
Очаквахте ли това от Луи? А от Хари?
Флора ще замине ли за Канада?
Ел какво ще прави оттук нататък?
Очаквам мненията ви, за да ги прочета! Действате ми винаги добре, карате ме да се усмихвам и ме мотивирате! ❤️😍
Ще се постарая да кача по-бързо следващата глава.
Обичам ви! ❤️