32.I love her
Хари затвори вратата на стаята и се загледа в красивото лице на Флора. Макар и бледо, за него беше съвършено. Фигурата й изглеждаше толкова крехка и малка на това легло. Приближи се с бавни стъпки без да откъсва поглед от нея. Наведе се над нея и нежно целуна челото й. След това клекна да леглото й и обхвана с двете си ръце малката й ръка. Забеляза, че тя все още носи гривната, на която пишеше името му. Усмихна се и погледна към часовника на ръката си, който и до ден днешен не беше свалял.
-Флора, отвори очи! Умолявам те, отвори ги!-той целуна ръката й и я стисна нежно.-Знам, че няма да ми простиш глупавите действия, не го и очаквам, но заради мен отвори красивите си очи. Моля те!-призна Хари и очите му се наляха със сълзи.-Обичам те, Флора! Ако стане нещо с теб, аз съм следващият, който ще умре...Знаеш ли, през тези две години колко много залъгвах себе си, че не съм влюбен в теб? А при първа възможност чаках отговор от хората ми в Канада, за да науча нещо за теб. Но така и не се получаваше. Веднъж не успяха да те приближат, за да ми кажат нещо за теб и колко хора уволних и колко ги заместиха и пак нищо. Полудявах, любов! Без теб. Дори и терапията ми не помагаше. Нищо не ме успокояваше! Само ти можеш да ме успокоиш, и те търсих, и те чаках, и те мислех. Затова отвори очи и ме успокой, само както ти го можеш.
Флора не реагира, а той се притесни, че все още е в безсъзнание.
-Къде е той?!-чу се глас и Хари се изправи. Позна гласа на стария си враг и излезе от стаята.
Уилсън се вбеси, като видя Хари да излиза и веднага отиде при него.
-Не те съветвам да ме дразниш, Уилсън!-предупреди, ръмжейки. Хари не желаеше да говори с Уилсън.
-Кучи син!..
-Кевин!-обади се Анн сърдито.-Това е синът ми!
-Анн, не се бъркай! Защо, по дяволите, Флора е на легло?! И по-точно защо отново си замесен ти?-обърна се към Фиона бясно.-Нали контролираше Флора? Защо тя отново е замесена с това...жалко подобие на..
-Не смей да довършиш изречението!-ядоса му се Анн.-Не съм намерила Хари на улицата!
-Уилсън, абсолютно не ме интересува какво мислиш за мен!-каза Хари и го доближи.-Стой настрана!
-Тате, ако не беше той, Флора още нямаше да бъде открита.-намеси се Фиона между тях и задърпа Хари да седне.
Уилсън се ядоса, а Сюзън се опита да го успокои.
-И те решили кога да дойдат на гости.-измрънка Фиона на Хари.-Затова са тук, нямаше как да ги излъжа, ама съм й бясна.
-Флора се нуждае от тях.-проговори той, а тя извъртя очи.
-Баща ми веднага се е обадил на онзи дето се прави на баща в Канада.-Хари погледна към Уилсън. Много добре знаеше, че не може да се справи сам, затова се беше обадил на Кинжала.-Нямам думи! Това изчадие ще ми отнеме Флора. Казвам ти го, защото, ако го позволиш, ще те убия.
-Да, нещо друго?
-Хари, единствено ти можеш да го спреш. Измисли нещо, къдрав! И престани да ми се правиш на безчувствен. Ще ни отнемат Флора ти казвам!
-Би ли млъкнала!? Мамка му, Флора трябва да отвори очи! А в Канада е по-безопасно за нея!-тя го блъсна.
-Стайлс! Нима искаш да тръгне с Министърчето? Това ли искаш?!-Хари изтръпна и я погледна.-О, боже, как ще позволиш такъв като него да има моята перфектна сестра?
-Замълчи, мамка му! Едвам се контролирам!-изръмжа Хари предупредително.
-Няма! Вземи се в ръце, защото и той е в самолета с Кинжала!-ръцете на Хари се свиха в юмруци.
-Той няма ли социален живот там, по дяволите?
-Глупако, той иска Флора на всяка цена! Проумей го! На изложбата не откъсна поглед от нея.
-Фиона, млъквай! Не ме предизвиквай!-заплаши я.
-Ако го позволиш...
-Той няма да докосне Флора и с пръст!-каза твърдо, а Фиона се ухили и обхвана бузите му.
-Ето това е! Само така, къдрав! Бори се за сестра ми! Покажи й, че умираш за нея!
-Ако не ми пуснеш бузите...-Фиона се отдръпна и отиде при родителите си, за да успокои баща си.
На Хари не му беше никак до игрички, а думите на Фиона го подлудиха от ревност. Но реши да се сдържа, иначе трябваше да излезе от болницата. А това нямаше как да стане, в никакъв случай нямаше да остави стаята на Флора без надзор, въпреки че всички бяха тук.
Мегън седна до него и постави глава на рамото му.
-Мегън...
-Шшш, Хари! Напълно те разбирам! Нормално е да страдаш, все пак си имал чувства към нея.-Хари затвори очи и леко се дръпна.-Виж, няма да се заяждам, нито пък ще те упреквам!
-Мегън, напълно си съгласна да обичам Флора ли?
-Сега да, но с времето ще се научиш да обичаш мен, скъпи! Аз съм тук, до теб! Ще държа ръката ти в каквато и ситуация да се намираш, включително и в тази. Аз те обичам и ще направя всичко за теб, знам, че и ти ще го направиш, защото държиш на мен! Не осъзнаваш ли, че съдбата ти дава втори шанс да бъдеш обичан? А аз съм готова да ти дам цялата си любов, ще се откажа от всичко, само и само да си мой! Да те прегръщам, да те обичам, да правя това, което желаеш!-Хари я изгледа.
-Виж...
-Не късай с мен, Хари! Не е сигурно, че Флора все още те иска в живота си. Приятелка ми е и мога да ти кажа, че не гледа на теб така, както аз на теб.
-Осъзнаваш ли, че ще страдаш.-Мегън поклати глава.
-Не, няма! Ти ще ме заобичаш, сигурна съм! Просто ще ти трябва време.-Хари се изправи. И Мегън му се стори, че е откачила като Барбара и Сафина.
-Ще говорим друг път!-каза и отиде отново до вратата на Флора. Не искаше да спори с никого, единствено мислеше за Флора. Седна на пода и затвори очи. Започна да се моли на ум за нея.
***
Вечерта когато Ел се посъвзе я посетиха момичетата, Фиона и Анн, а после и момчетата без Хари. Той не беше мръднал от мястото си до вратата. Фиона успя да спре Уилсън да се дразни с Хари, но знаеше, че с Кинжала ще бъде много по-трудно. Но разчиташе на Хари, много добре знаеше, че той ще се справи с този човек. Тя забеляза, че Мегън му носеше бутилка вода и той й кимна. Фиона сви очи. Мегън я дразнеше, а и сега нарочно се подмазваше на Хари понеже беше уязвим. Трябваше да се намеси.
-Хари, кога за последно провери дали Флора не се е събудила?-Мегън я стрелна с остър поглед и Фиона забеляза, но реши точно сега да не й разбива главата.
-Преди малко.
-А ти Мегън може да се прибираш вече, доста късно си стана.-продължи Фиона. Нямаше да се откаже толкова лесно.
-Не се притеснявай за мен! Не мога да оставя Хари без подкрепа.-Фиона се усмихна фалшиво и кимна. Хари не ги слушаше, а Мегън клекна до него. Фиона реши също да клекне при тях. Нямаше да ги остави насаме. Мегън се издразни от действието й, но не каза нищо и обви ръка около бицепса на Хари. Фиона я изгледа накриво.
Сюзън седеше до Уилсън.
-Не трябваше да говориш така за Хари, Анн се обиди.-обади се Сюзън, гледайки към Анн, която наблюдаваше сина си.
-Не мога да повярвам, че тази хиена е син на Дейвид и Анн.
-Защо да не вярваш? Та той е спасил дъщеря ни, знаеш и че е...
-Знам! Но мисълта, че е изнасилил момичето ми и че я отвлече не ми дават покой! Не го искам до Флора! Не искам да повтаря съдбата на майка си!-тя постави ръка върху неговата.
-От малки се познават и явно им е писано да са заедно. Виж само, Хари не е ставал от там още от както дойдохме. Той я обича и му личи. Виж, очите му са червени. Кой така ще страда? Такива като него страдат ли? Не, а Хари е влюбен в момичето ни.-тя се усмихна.-Нашата Флора заслужава да бъде обичана.
-Сюзън, няма да го позволя!
-Ти не позволи и на сестра си, нашите не позволиха и на мен, но виж. Съдбата си знае работата.-Уилсън реши да стане и да се разходи. Не искаше да позволява същото да застигне и дъщеря му, затова и беше се обадил на Кинжала.
***
На сутринта бяха останали Луи, Хари, Фиона, Мегън и родителите на Флора. Останалите бяха пренощували вкъщи и току що бяха пристигнали. Флора и Ел бяха преместени в други стаи.
Анн милваше къдриците на сина си.-Ще се събуди, Хари! Имай вяра!
-Но защо все още не е?-каза Хари, слушайки сърцебиенето й. Беше се отчаял напълно. А толкова искаше да я зърне отново с усмивка на лице и невинните й очи. Той реши да се изправи. Не беше ставал от вчера.
-Стайлс!-извика яростно Кинжала и го блъсна срещу стената, който беше дошъл току що.-Какво си направил на дъщеря ми?!
-Джеймс!-изписка Анн. Момчетата се доближиха веднага, но Хари ги спря.
-Майко, не се меси! Момчета!-каза Хари и обхвана ръцете на Кинжала, отстранявайки ги от тениската му.-Старче, с теб ще се разберем отвън!-с това Хари изгледа Крис и мина покрай него. Фиона веднага отиде на мястото му, за да не може Крис да влезе.
И двамата излязоха в двора на болницата.
-Защо дъщеря ми е била отвлечена и то заради теб?!-обхвана отново тениската му.
-Не ме предизвиквай да използвам сила! Знаеш, че ще те размажа! Флора няма общо с мен, аз съм обвързан с Мегън. Кен имаше проблем с Луи и Зейн и затова е отвлякъл Ел и Флора. Объркали са я с Пери, а Флора нарочно се е представила за нея.
-Това момиче!-изкрещя Джеймс.
-И аз така реагирах, старче! Флора обича трудния начин. Ако знаех, че тя също е била отвлечена, щях да я открия на секундата.
-Знам!-Хари го игнорира и отдръпна отново ръцете му.
-Къде е този червей?-попита го Кинжала, мислейки за следващите си ходове. Щеше да си отмъсти, че е отвлякъл единствената му дъщеря.
-Пазя го, чакам Флора да се събуди и ще му разкажа играта, такава игра ще му спретна, че ще се замоли никога да не е удрял Флора.-с това изрита близката пейка. Кинжала обхвана рамото му със сила.
-Знам и искам да присъствам! Даже ще се включа. Добре си се погрижил да не се измъкне безнаказано. Браво!-Хари го изгледа странно.-Спасил си твърдоглавата ми дъщеря, Стайлс! Ти и за миг не се отказа от нея! Успях да те наблюдавам през тези две години. Пращаше си хората да разпитват за дъщеря ми, даже да я снимат в къщата ми. Как не се измори?-Хари се ядоса и го хвана за врата.
-Ти ли прецакваше хората ми постоянно?-изръмжа, а Джеймс кимна.
-Исках да те откажа от дъщеря ми, а ти не се отказа, не се измори да я търсиш. А аз се уморих! Уморих се да се боря с теб и с нея! Като гледам пак сте се събрали с нея. Главните заподозрени.
-Флора не е с мен. Уверявам те!
-Да, затова тя остана тук, а ти затова я спасяваш и ще пребиеш до смърт Кен, че я е докоснал. Не ме залъгвайте! Аз също бях влюбен едно време, всичко ми е до болка познато, а ти ме шокираш.
-Защо?
-Защото не съм виждал някой от нашата сфера да си губи буквално разсъдъка по невинно момиче като дъщеря ми. Не съм виждал и такава воля да я зърнеш за малко или да научиш нещо за нея и да не се получава, и ти да продължаваш неуморно да опитваш.
-За да се откажа от нея ще трябва да ме убиеш, но и тогава няма да стане. Обичам я повече от себе си! Обичам дъщеря ти, Кинжал! Повече от всичко на света! Влюбен съм в нея, влюбен! Съгласен съм да ми изкараш въздуха тук и сега, само да знам, че тя ще отвори очи.-Кинжала го наблюдаваше и не смееше да каже нещо. Осмисляше думите му. Как безстрашно му сподели, че е влюбен в най-святото му.
-Хари, Флора е отворила очи!-показа се на входа Анн, плачейки от радост. Хари падна на колене, а Кинжала изтича към входа, за да види дъщеря си весело. Той започна да бърше радостните си сълзи и погледна към Хари, който също плачеше.
-Идваш ли?-попита го, а Хари поклати глава. Не смяташе да влиза при Флора. Не искаше да я забърква в скандали или да й навреди с присъствието си. Важното беше, че тя е будна и здрава. Това му стигаше.
Здравейте! Новата глава е налице и се надявам да ви е харесала! ❤️
Какво мислите за Хари в тази глава?
Според вас Мегън права ли е?
Какво мислите за думите на Кинжала и Уилсън?
Кой мисли, че Фиона е права?
Какво според вас ще се случи в следващата глава? 🤔❤️
Очаквам мненията ви! Благодаря ви за подкрепата и търпението! ❤️❤️❤️