30.God, not her!
След като Флора ритна с вързаните си крака Кен, понеже удари Ел, той се постара да насини лицето й. От устната й течеше кръв и сега лежеше, облегнала глава на Ел, която също пострада. Ръцете й бяха сини и имаше ухлузвания почти навсякъде.
-В такъв момент не знам какво да кажа.-прошепна бавно Флора, гледайки със замъглен от сълзи поглед. И двете вече не изпитваха болка, просто лежаха, облегнати на стената. Никога през живота си не бяха пребивани. А Кен им беше казал, че ще ги мъчи всеки ден, докато не умрат.
-Аз искам да имам дете.-сподели тихо и изведнъж Ел.-Готова съм да бъда майка, Флора. В такъв момент се чудиш дали ще оживееш или не. Но този психопат ще ни умъртви до утре, ако отново ни пребие. Започнах да се съмнявам, че Луи ще ни спаси, сякаш сме цяла вечност тук. А това е най-силното ми желание.
-Не говори така, сякаш няма изход. А и много се радвам за желанието ти. Каза ли на Луи?-Ел помръдна с глава.
-Не съм, но спрях противозачатъчните и няма да му казвам и после ще го изненадам...Като видях Лео и като чух думите на сестра ти, реших, че и аз искам да имам тичащо щастие, а и няма за кога да чакам. Луи е точният човек за мен.
-Ооо! В момента ми се иска да те прегърна.-каза Флора замечтано, представяйки си Ел като майка.-Аз ще му бъда леля.-Ел се засмя и кимна.
-Защо не простиш на Хари?-попита я изведнъж.-Кристиън не те заслужава според мен, то и Хари де, но...
-Аз не съм му сърдита, дори не знам защо се караме постоянно като се съберем. Просто ме вбесява с действията си. Но той вече не е същият Хари. На рождения ти ден той прояви търпение, което никога не бих очаквала от него. Не искам да лъжа, заболя ме, когато Мегън се качи в колата му, вместо мен. Тогава осъзнах, че съм го изгубила. А аз след толкова време и след всичко, все още го обичам. Не ми се мисли как ще замина за Канада в края на лятото, като свикнах да го виждам всеки ден.
-Той те обича повече от себе си и от всеки друг...Флора, има неща, които не знаеш.
-Смисъл?
-Мислех да не ти казвам, но Хари се влоши, след като се върна от Канада. Започна да пие денонощно. Спря да се интересува от света, мислеше само за теб и затова, че те нарани. Напиваше се и не правеше нищо друго. Луи не знаеше какво да го прави, той просто не се вразумяваше, опита да го задържи трезвен, но не успя. После разбра от хората му, че Хари е посегнал към...-Ел млъкна, защото не знаеше как ще реагира Флора.
-Към какво?-прошепна и се замоли да не е това, за което си мисли.
-Към...наркотиците.-каза съвсем тихо, а Флора затвори очи.
-Защо го е направил?-започна да плаче.-Нима не знае, че няма да го понеса, ако се случи нещо с него.
-Флора, той не може без теб. Ти си момичето, което му показа, че някой може да го обича, също така ти го научи да обича. Промени го и това, че те нарани не можа да го понесе. Обича те. Прекалено много те обича.-каза тя.-Луи се свърза с Тина и тя спаси положението. Тя затова те мрази. Заминаха в чужбина, за да може да се подложи на терапия. Затова е различен. Темата за теб я приемаше сравнително по-леко. Тина си мислеше, че вече променен ще се откаже от теб, но това така и не стана. После се появи и Мегън...не плачи, мила!-Флора поклати глава.
-Никога няма да си го простя!-проплака Флора, лежейки до Ел. С тези въжета не можеха изобщо да се движат.
-Той също те нарани, даже много повече.-допълни, а Флора погледна към тавана.-Може би преди не бяхте един за друг, но след като и двамата сте променени, сега ви е време да бъдете. Защото макар и променени, любовта ви един към друг не утихна, а напротив по-силна е.-Флора не каза нищо, а Ел се поразмърда и изохка.
-Нека съберем сили и ще се измъкнем, но трябва хубаво да го обмислим.
***
Луи с всяка изминала минута се изнервяше все повече и повече. Всички останали се опитваха да намерят информация за Ел и отвличането й.
-Само едно не разбрах, мамка му. Каква е целта му да предизвика Зейн, като не е отвлякъл Пери?-обади се Найл.
-Вероятно е искал да го издразни, а само Елинор е там.-каза Лиам.
-Хора, Фиона щеше да ме бомбардира със съобщения и звънене, ако Флора е отвлечена. Не искам да се обаждам, защото Флора ще се притесни за Ел и ще иска да ни помага с намирането й...няма да го позволя да се навърта около този случай или да предприеме нещо сама.
-Хари е прав!-съгласи се Лиам.
-Знаех си...-извика Зейн.-Успях да проследя телефона на Кен, от който ни се обажда с малко помощ от приятеля ми, който се занимава с такива неща. Намират се в големия склад на мола. Предполагам, че и Ел ще е там.-Луи веднага го прегърна.
-Златен си, братле! Хайде, да се залавяме!-Луи пръв излезе и останалите го последваха.
***
След побоя, от самите удари въжетата се бяха поразхлабили около ръцете на двете момичета и те се разбраха да застанат с гръб една към друга, за да може да опитат да се освободят. Когато Флора докосна въжетата на Ел, тя се усмихна широко. Ръцете й успяха да развържат въжетата на Ел.
-Боже мой, отново съм свободна!-Ел започна да плаче от радост и се захвана с отвръзването на Флора. След като се освободиха напълно, те решиха да "вържат" Флора, а Ел да се скрие, разбира се въоръжена със стол. Това беше единственото, което беше по-тежко тук. Имаше само кашони и дрехи, които не бяха от полза.
Кен влезе и се развила, виждайки само Флора на пода. Той се доближи и я хвана за косата, а тя реагира и го обхвана за врата, както Хари я беше учил. Ел излезе зад него и вдигна стола, удряйки го в гърба. Той изпъшка, а Флора се пусна и заедно с Ел дръпнаха краката му и го събориха.
Джеф влезе, тъй като чу яростния вик на Кен. Флора го беше ударила със стола отново този път отпред в корема. Надяваше се, че няма да го убие, но трябваше да се спасят.
-Така ти се пада, противник!-извика победоносно Ел, а Джеф я обхвана и я отстрани. Флора също се отдръпна, защото видя, че хванаха приятелката й.
-Сега какво ще направиш, малка нещастнице!?-изрева гневно Кен и се изправи, тръгвайки към Флора.
-Моля те, бягай! Потърси помощ!-извика Ел, бунтивайки се, докато Флора гледаше ту към Кен, ту към Ел и Джеф. Мислеше какво да направи. Мозъкът й блокира. Не можеше да остави Ел сама с тези двамата, не можеше толкова бързо да намери помощ, не можеше и да избяга, нито да атакува.
Тя тръгна към Кен, за да вземе оръжието, което се показваше изпод якето му. Умееше да стреля точно и това беше единственият шанс да се спасят и двете. Кен забеляза погледа й къде беше насочен и го взе, насочвайки го към Ел.
-Не!-Флора извика веднага и спря на място.
-Проклетнице, предай се, иначе ще й пръсна мозъка!-заплаши я, а тя без да се бави тръгна към него и Елинор се разплака. Флора я последва. Осъзнаха, че шансът им за спасение се провали.
-Ще ги разделим, а с тази ще трябва да си поиграя както трябва, за да я кротна.-Флора се опита да се освободи, но той стисна ръката й по-силно и й удари шамар.
-Копеле, Хари ще се постарае да ти го върне хиляди пъти по-болезнено!-извика Ел, но той не я отрази, а отведе Флора в съседния по-малък склад. Ел се освободи заради гнева си и удари силен шамар на Джеф. Той обхвана и двете й ръце и я затисна в стената. Тя се изплю в лицето му, а той я удари няколко пъти.
Ел мислеше за последните думи на Кен. Какво щеше да й направи? Ако се опиташе да я докосне, Флора нямаше да може да го преживее втори път. Или пък, ако я пребиеше до смърт.
-НЕ!-Ел изкрещя и започна да го блъска и да го рита.
-Кен беше прав! Трябваше още в началото да ви почнем, понеже с бой не става.-думите му я накараха да го удари в лице и макар с късите нокти, които имаше реши да го ощипе с тях, забивайки ги колкото се може в кожата му. Той извика от болка, а тя се освободи и тръгна към входа когато видя Луи.
-Луи!-извика тя и точно в този момент Джеф я простреля.
-Ели!-Луи тръгна към нея, а Хари веднага реагира и простреля Джеф.
Ел падна на пода, а Луи обхвана тялото й.-Скъпа моя, дръж се!-каза и започна да плаче, гледайки кръвта й. Джеф я беше прострелял в рамото. Когато тя забеляза огромното количество кръв, започна да й се вие свят.-Ще си платиш за това!-изрева яростно Луи.-Хари, искам го жив, не ме интересува, че е прострелян!-Хари и Зейн се спогледаха и тръгнаха към него. Обърнаха го и видяха, че това не е Кен.
-Мамка му!-Зейн започна да псува.-Отново се е измъкнал!
Хари нареди на хората му да го приберат и тръгна след Луи, който носеше Ел.
Когато я изкара, се насочи към колата, а Хари тръгна с него, за да му отвори. Зейн замина с Джеф. Лично щеше да го разпита, а и да се позабавлява.
-Х-хари...-проговори Ел, все още й беше лошо заради кръвта.
-Миличка, не сега! Спокойно, дръж се!-каза Луи, а Хари кимна.
-Х-хари, бързо...спаси Флора!-едвам, едвам състави изречение и затвори очи.
-Какви ги говориш?-Хари побесня, щом чу думите й.
-Вътре е...К-кен я отведе. Каза думи от сорта, че ще си поиграе с нея, за да я кротне...бързо!.-Хари се развика и затича бързо към склада. Той имаше два изхода. Единият водеше към мола, а другият навън.
-Дано да съм на време. Кен, моли се да не си докоснал моето момиче!-каза на глас и влезе.
***
-Значи си мислиш, че ще ме надхитриш, а?-Кен беше повторил побоя си над Флора и тя нямаше сили да му се опълчи повече. Той я затискаше срещу стената и извади цигара, за да пуши. Тя видя дима и се изплаши.
-Моля те, недей!-той се изсмя и се обърна към нея. Издиша дима срещу лицето й и тя започна да кашля, опитвайки се максимално да си поеме въздух.
-М-моля те!...Спри!-Кен се мотивира от молитвите й и още няколко пъти издиша дима срещу лицето й.
Хари тъкмо влезе и стана свидетел на случващото се. Причерня му и всичките му сетива блокираха. Кен издишваше дим към нея, а тя му се молеше да спре. Настръхна целия.
Тръгна към него и с един удар го повали. Използва пръстените си, за да го накара да изгуби съзнание.
-Животно!-извика побесняло и му нанесе няколко удара. Щеше да постъпи като Луи и да го остави за после. Кен утихна моментално. Той се обърна и видя, че Флора е затворила очи и едвам се държи на крака. Изведнъж тя буквално се свлече на пода и той отиде при нея. Обхвана тялото й, а с едната ръка обхвана лицето й, което беше насинено. Той затвори очи, щеше да му го върне. Но не сега.
-Ф-флора...моля те, моля те! Не заспивай! Остани с мен!-той побутна бузите й и тя не реагира. Хари се панира и от очите му започнаха да се стичат обилно сълзи.-Моля те, любов!....Цвете, кажи, че си добре!...Моля те, остани будна! ФЛОРА!-той се изправи, държейки я в ръце. Не трябваше да губи повече време. Срита силно лежащия Кен и продължи към изхода.
Знаеше много добре, че тя е алергична към дима, но понеже той не знаеше нищо за алергиите не знаеше и как да действа в такива ситуации.
-Моля те, дръж се, цвете мое! Бъди силна, както винаги си била! Не убивай и двама ни, моля те!...Реагирай, моля те! Лео ще плаче за теб, най-вече заради него отвори очи!-тя не реагираше, а пулсът й беше едва доловим. Целуна челото й.-Любов моя, не заспивай! Няма да го понеса!...Господи, ТЯ НЕ ГО ЗАСЛУЖАВА! Нека аз, но не тя!-замоли се той. После забеляза хората си и им нареди да се погрижат за Кен.
Качи тялото на Флора в колата си и потегли с бърза скорост към най-близката болница.
Здравейте!
Надявам се да ви е харесала главата!
Какво мислите за решението на Ел да си има дете? Какво ще каже Луи по този въпрос?
Изненада ли ви признанието на Ел за Хари? Очаквахте ли го?
Какво си мислите, че ще стане с Ел?
Ще успее ли Хари да спаси Флора? И какво ще се случи с нея?
Какво си мислите, че ще стане в следващата глава?
Ъпдейта е по-рано понеже са почивни дни и защото ви обичам. ❤️❤️❤️
Очаквам мненията ви!