1. She is going to pay me off
Едри капки се стичаха бавно, а някои по-бързо по стъклото на големия прозорец. В стаята бе тихо, чуваха се звуците на падащите капки дъжд. Валеше доста силно. Облаците на небето бяха гъсти и тъмно сиви. Те придаваха скръб и тъга на цялата обстановка, но не колкото тъжното момиче в стаята, което бе прегърнало свитите си крака и гледаше с празен поглед стичащите се капки на прозореца пред нея.
Това момиче беше Флора. Едва от час беше тук- в новата си къща във Ванкувър, Канада. Багажът й все още не беше разопакован, но нея това не я интересуваше, дори умората от пътуването със самолета не отразяваше. Нямаше никакво значение какво се случва с нея, нищо не я интересуваше. Животът й бе изгубил смисъл. На хиляди километри далеч от Хари, далеч и от близките си.
Трябваше да започне на ново тук, в Канада, с абсолютно непознатия за нея Кинжал и да забрави за любовта си. От очите й закапаха сълзи, които започнаха да се стичат по бледото й лице. Спомни си за погледа на Хари, за разочарованието в очите му. Щеше ли да й прости някога това, което му причини? Някаква мелодия прекъсна тишината, която бе заобиколила къщата. Опита да я игнорира, но не успя. Звукът я дразнеше и искаше повече от всичко да го изключи.
Тя стана и леко й причерня, хвана се за стената, не се беше хранила и не помнеше от кога. След като се съвзе тръгна към източника на мелодията. Вратата на стаята, от която се чуваше беше отворена. Тя влезе и видя светещия лаптоп, тъкмо щеше да го затвори когато видя, че мелодията идва от изпратен файл, на който пише: „Стайлс".
Сърцето й се разтуптя много силно и тя с треперещи ръце побърза да отвори файла. Файлът представляваше видеоклип, която тя веднага пусна. Флора изписка силно щом видя какво се случва.
-НЕ!-двама мъже нанасяха удари на вързания Хари, който не можеше да им отвърне по никакъв начин.-Спрете! Оставете го!-извика тя отново, но нито един от двамата не спираше, а тя чак сега осъзна, че това е запис.
В края единият от мъжете повдигна главата му към камерата и тя видя лицето му облято с кръв, като почти нищо не се виждаше.
-Флора!?-тя щом чу името си тръгна към Кинжала, който бе застанал пред вратата.
-Защо!? Защо го направи? Ти, ти ми обеща, че няма да го докоснеш...Нали дойдох с теб тук, нали!?-тя започна да го блъска в гърдите, ридаейки. Не я интересуваше, че му говори на „ти". Той просто не заслужаваше уважението й. Той веднага я хвана за ръцете, блокирайки я.
-Миличка, не може да му се размине без бой...просто няма да го убия.-отвърна той, държейки я.
-Не искам да слушам лъжи повече и не вярвам на тези думи, които ти мислиш, че са „искрени". Стига!
-Добре, ще се обадя, за да чуеш, че съм прав...-тя го прекъсна.
-Веднага, иначе и миг няма да остана в тази къща!
-В никакъв случай! Няма да имаш съдбата на майка ти!-извика той, защото го вбеси. Набра номера в телефона си.
-Откъде сте сигурен, че може да се случи същото и с мен?-той я погледна остро и си пое въздух.
-Защото всичко се повтаря! И няма да позволя да съсипеш живота си...ако аз осъзнавах това тогава...нямаше да се случи нищо от това...Ф-флора щеше да бъде жива...дори разделен от нея щях да я наблюдавам отдалече, но поне щеше да е жива...-Флора беше затворила очи и плачеше. Мислеше за състоянието на Хари.
-Той жив ли е?- попита тя с пресипнал глас, но не отваряше очи, страхуваше се от отговора на Кинжала.
-Да, няма да го убивам, ако думите ти са му подействали, той ще се е отказал напълно от теб, затова съм спокоен, че няма да те потърси.-думите шокираха Флора и тя отвори очи, сядайки на стола.
Кинжала проведе телефонен разговор пред Флора с хората му в Лондон, които пазеха Стайлс в онази къща, той им нареди да не го докосват повече и да го освободят след като се съвземе.
-Благодаря Ви, но ще трябва да видя с очите си дали това ще се осъществи.-обади се тя, гледайки го.
-Недоверчива си.-съобщи той, а тя се изправи от стола и й прилоша. Не можа да се задържи и падна, изгубвайки съзнание...
***
Хари беше затворил очи и мислеше, не спираше да мисли. Леко мръдна с глава и усети засъхналата кръв, която опъваше лицето му. Реши да се изправи и да се поразмърда на стола когато усети, че въжето около ръцете му не е толкова стегнато. Вдигна бързо глава и погледна към вратата, която беше затворена. Изкара набързо ръцете си и се наведе, за да развърже въжето около краката си, без да се освобождава.
След това отново зае предишното си положение. Чу се шум от отключване на вратата и той се наведе, затваряйки очи. Съсредоточи се и разбра по стъпките, че е само един.
-Явно още не си се съвзел.-каза той и Хари се приготви. Омразата и агресията, които изпитваше го мотивираха да не обръща внимание на физическата болка от ударите. Не го интересуваше, че лявата част на гръдния кош го болеше, или че раната на главата му трябваше да се зашие.
Мъжът повдигна главата му и Хари се изправи, хващайки го за врата.Веднага го повали на земята, като с едната ръка прикри устата му.
-Не викай, иначе ще те убия!-той на секундата кимна, а Хари завърза ръцете му.-Къде е тя?-попита веднага и взе оръжието от мъжа.
-Коя?-Хари го погледна остро.
-Флора! И по-добре не лъжи!-процеди през зъби.
-Тя отдавна не е сред живите...-ръцете на Хари обхванаха моментално врата му.
-Какви ги говориш, по дяволите!?
-Флора е покойната съпруга на Кинжала...-Хари се вбеси.
-Мамка му, говоря за другата Флора, дъщеря му!
-А, красивото момиче ли?-думите му накараха Хари да промени плана си. Мислеше да го остави буден, но не.
-Мамка му, замълчи!- той не успя да задържи гнева си и го удари с пистолета в главата. Без да се бави тръгна към вратата. Щеше, така или иначе да научи къде е тя, без значение какво щеше да му коства.
***
Флора се събуди и видя непозната стая.
-Най-сетне!-чу глас тя и видя Кинжала, който се надвеси над нея.-Добре си, нали?
-Мразя Ви!-промълви тя, сещайки се за Хари облят в кръв.
-Не е много приятно да чуеш това, след като положих такива грижи за теб.-засмя се той.
-Тогава да не бяхте!
-Както и да е.-той никак не се трогна от думите й.-Припадна от глад, затова медицинския екип ти включи банка с физиологичен разтвор, за да се съвземеш.
-Не е трябвало да го правят!-Кинжала погледна към прозореца, после към нея.
-По принцип не си в състояние за разговор, но запомни! Ти започваш наново тук. Затова изтрий абсолютно всички кадри в главата си, в които си представяш, че се връщаш в Англия. Нито ще стане чудо, нито ще успееш да избягаш, нито пък Стайлс ще дойде да те спаси, защото няма да се случи! Затова се съвземи вече и започни на ново!-Флора остана безмълвна и преглътна, но буцата в гърлото й не помръдна. Кинжала беше абсолютно прав.
***
Хари слезе от таксито, което бе откраднал от таксиметровия шофьор спрял близо до къщата, от която избяга. Нивото на гнева му се бе покачило драстично. Първо не откри никого в къщата, за да разбере къде е Флора и другия. Второ, таксиметровият шофьор го вбеси и трето, не беше пушил отдавна.
Отвори вратата на къщата му и я затръшна силно, но и това не го успокои. Подхвана гардероба в антрето и го преобърна, след което извика силно. Започна да опустошава всичко, до което се докосне. Беше обезумял и не спираше да крещи. Гневът му не минаваше. Премина в хола и там продължи да опустошава. Момчетата нахлуха в хола, където беше той и се опитаха да го отдръпнат, но той се обърна към тях, гледайки ги кръвнишки. Не го интересуваше, че в стаята влязоха и момичетата.
-Защо абсолютно никой не дойде да се опита да ме спаси, мамка му? Или без мен ви е добре? Обяснете ми, мамка му! Обяснете ми, за да знам как да действам в бъдеще...Говорете, използвайте шибаните си усти!
-Хари, какви глупости говориш? Не можахме да намерим никаква улика или нещо, с което да успеем да ви намерим...-Луи не довърши, защото Хари го блъсна в стената.
-Не споменавай „ви" никога повече! Ясно ли е!?-изръмжа Хари и погледна към останалите бясно.-И за вас важи!...Как не се сетих, че Кинжала е успял да прикрие абсолютно всичко...затова не сте открили нищо, по дяволите! Този кучи син ще си плати жестоко! Ще го убия, ще убия и Уилсън, но болезнено!-Елинор щом чу думите прикри уста с ръцете си и се шокира. Нима Флора не бе сред живите вече? Хари забеляза действието й и се издразни.
-Елинор, напусни стаята веднага!
-Т-тя мъртва ли е?-Ел започна да плаче за приятелката си.
-Мамка му! Тя изживява голямата си любов в момента!-извика силно и преобърна масата пред него, като момичетата изпискаха.
-Какво?-Ел се стъписа, както и всички останали в стаята.
-Какви ги говориш?-обади се Лиам.-Къде е Флора?-Хари го изгледа, сякаш всеки момент ще го убие.
-Не знам къде е, но ще науча на всяка цена. Знам само, че е с Мат-първата й любов, бил се върнал за нея.-Хари взе стола и го запрати в стената, крещейки.-Заряза ме и тръгна с него!...Само да ми паднат в ръцете, ще си платят прескъпо, особено тя!
Здравейте, отново!
Новата глава е качена, както ви обещах! Силно се надявам да ви е харесала.🤗🍀❤
Искам да чуя мнението ви, все пак е първата глава за тази книга.
Какво мислите, че ще се случи?
Да продължавам ли да пиша?
Гласувайте и коментирайте!❤❤❤
Лека вечер и успешна седмица!