Шеста глава
: Дейвид
Въртях се в кръг на улицата като полудял все още не можех да избия от главата си мисълта за днешната ми среща с Анн .Това момиче защо ми действа така. .?Ах забрави ... Върнах се при колата и седнах зад волана, без да я запалвам. Не можех и не можех да се отърва от мисълта за нея - този поглед, с който ме гледаше. В очите й имаше нещо, което ме караше да се чувствам уязвим. Това не ми харесваше. Беше твърде близо до истината, твърде настойчива.
„Трябва да направя нещо", мислех си. Ако Анн продължава да се рови, няма да свърши добре нито за нея, нито за мен. Истината беше нещо, с което не бях готов да се изправя. Ако тя разбере повече, всичко може да се обърне срещу мен. Но колкото и да се опитвах да я отблъсна, не можех да се отърва от това чувство... нещо, което ме дърпаше обратно към нея.
Изведнъж телефонът ми иззвъня отново. Този път беше Зейд.- Какво става, човече? - прозвуча неговият глас.
- Нищо ново. Просто... - запънах се. Какво да му кажа? Нищо от това не можеше да бъде обяснено с думи.
- Братле, не звучиш добре. Случи ли се нещо? - настоя той.
- Анн. Пак беше тук - отвърнах кратко.
Зейд замълча за миг, но след това промълви с леко раздразнение:
Значи още я държиш близо до себе си. Казах ти или ще й кажеш истината, или ще я пуснеш. Не можеш да се луташ . Тя не е като останалите.
-Знам отвърнах тихо. Но не е толкова лесно.
Не е лесно, защото ти не го правиш лесно - намеси се Алън, който явно слушаше разговора. Тази игра на криеница няма да свърши добре за никого, особено за теб И какво предлагаш да направя? ядосано попитах аз. Да й кажа всичко? Да й разкрия цялата мръсотия, в която съм затънал?
-Може би да отвърна Зейд спокойно. -Или да я оставиш. Но не можеш да я държиш в този мрачен свят, без да и кажеш какво се случва. Това ще я унищожи.
Думите му ме накараха да замълча. Не можех да го отрека. Анн не заслужаваше да бъде въвлечена в тъмнината, в която живеех. Но нещо в мен не можеше да я пусне.
Дейвид - продължи Зейд с по-мек тон. - Ти трябва да решиш. Или ще се бориш за нея, като й кажеш истината, или ще я освободиш, преди тя да се вкара в нещо, от което няма връщане назад.
Стоях там, в мълчание, стиснал волана. Знаех, че е прав. Но колкото и да се опитва а избягам от това, истината винаги ме намираше.
Приятели на Дейвид - Зейд Алън