Неизбежното парти
Хейй,качвам новата глава и се надявам да ви хареса.Извинявам се ,че се наложи да чакате толкова дълго.Ще се постарая и утре да кача една глава ,нещо като коледен подарък. :D :D
Междувременно миналият път ви попитах дали искате да узнаете първоначалните имена на двете истории.Когато започнах да пиша "Всичките лъжи" не смятах да я качвам тук.Беше ми нещо като за лична употреба и да разпускам чрез нея.Името й беше "Гаджето на най-добрата ми приятелка",съответно името на "Всичките истини" трябваше да е "Годеникът на най-добрата ми приятелка". Но на края прецених,че тези заглавия не са чак толкова подходящи и ги смених.Планирала съм и трета книга,която ще е и последната.Няма да издам нищо повече за да не спойлвам.Приятно четене!
Мисълта за Алек в къщата на Ария ме притесняваше.Там щяха да присъстват всичките колеги,приятели и семейство на Ария ,както и брат й ,който по очевидни причини мразеше Алек.Щом Ария бе решила да го покани то явно е съзнавала риска,който поема.Да призная,че бях раздразнена беше доста меко казано.
Прибрах се и започнах да стягам багажа за почивката в шатото.Напъхах белият бански,който бях купила преди няколко дни и сложих два от слънцезащитните кремове и няколко сламени шапки с големи периферии за басейна.След като стегнах моя багаж се заех и с багажа на Амброуз.Бяха мъчителни няколко часа в опаковане и закопчаване на куфари и сакове.Когато най-после приключих реших да сготвя нещо лесно и вкусно за вечеря.Амброуз ми се обади за да ме осведоми,че тази вечер ще се прибере късно.Били на прага на сключване на голяма сделка.
-Сделката е за милиони,бебчо.Обещавам да ти се реванширам в шатото.
-Ще ти напомня това обещание.
-Целувам те.
-И аз теб.
Въздъхнах.Явно щях да вечерям сама и щях да си легна малко по-рано от обикновеното.Главата ми бучеше от прекаленото мислене и натоварване.Опитах се да пиша - нищо.Опитах се да слушам музика-дразнеше ме.Ядосано се пъхнах под завивките и грабнах четеца си.Реших,че може би не е лоша идея да се разконцентрирам с някоя друга книга.За съжаление редовете,които минаха пред очите ми само ми напомниха за русият дявол.Изключих дяволската машина и се обърнах на една страна като вдигнах одеалата до брадичката си.Заспах след тридесет минути въртене.
Четвъртък мина неусетно.Може би защото не исках петък да идва.Работата беше лека и Карл не се виждаше никъде,което означаваше,че с Вайлет си позволихме повече ленивост от обикновено.Играехме една срещу друга на една забавна онлайн игра и си бяхме взели няколко снакса за да убиваме време.Петък също се изтъркули бързо и до времето в което се прибрах,взех си душ и застанах по бельо пред гардероба за да реша какво да облека Амброуз вече се беше прибрал.
-Миришеш невероятно -каза той като ме целуна и вдиша от аромата ми.
Усмихнах се.
-Здравей и на теб страннико.
-Хайде сега това ли заслужава работният ти мъж?
-По-скоро работохолика,който взех за мъж?Да,точно това заслужава.Снощи си се прибрал отново късно... от два дни не сме вечеряли заедно.
-Извинявай.Поне ще си щастлива да разбереш,че днес сключихме сделката и подписахме всичките договори.Вече наистина заслужено ще си почина в шатото.Чувствам се доста добре.
Сърцето ми се сви като се сетих,че доброто му настроение щеше да се изпари като види Алек в къщата на сестра му.
-Отивам да си взема бърз душ и тръгваме.
-Добре,мило.
Той ме целуна и се отправи към все още запотената,парна баня.Аз грабнах една рокля от закачалката и я огледах критично.Червена рокля с презрамки на бюста - твърдо не.Дори не помня по какъв повод я бях купувала.Прокарах ръце през останалите закачени рокли и погледа ми се спря на една бледосиня рокля със златни фрагменти.Когато я извадих видях колко красива беше.Имаше златна дантела за деколте и преливаше в красивият син цвят.Веднага я облякох.Пасваше си идеално със златните обици,пръстен и колие.Вдигнах косата си на официален страничен кок и си сложих лек грим.През това време Амброуз беше излезнал от душа и се беше издокарал с черни панталони и бледо синя риза.Бяхме в синхрон.Сложи ролекса си и ми даде знак да тръгваме.Пръснах от новият си парфюм на Живанши "Ангел или Демон" и се качих в мерцедеса.Амброуз запали двигателя и плавно се включи в трафика.Наду музиката и ми се усмихна.Беше наистина в добро настроение.Хвана ръката ми и през целият път не я пусна.
Пред дома на Ария цареше пълен хаос.Колите бяха паркирани навсякъде.Отпред вратата беше оставена широко отворена и силната музика озвучаваше целият квартал.
-Това прилича по-скоро на колежанско парти от колкото на тихо събиране.
-Знаеш каква е Ария като си науми нещо..и горкия Ед не може да й откаже -засмя се Амброуз.
Влязохме и с изненада открихме колко хора беше успяла да събере градската къща.Нямаше келнери или допълнителна помощ.Беше само Ария ,която отваряше бутилки шампанско и вино и поставяше отворените бутилки върху маса застлана с бяла покривка.Къщата светеше благодарение на красивите кристални полюлеи и запалените ароматни свещи.Всеки втори пушеше цигари или пури и се чудех кой ли гледаше Кара в момента? Със сигурност всичкия този шум не беше полезен за бебето.
-Вие дойдохте -кресна Ария като ни видя.Прегърна ме силно и после се хвърли върху брат си.Подаде ни чаши пълни с някакъв вид вино и се опита да надвика шума-пълна лудница е! Но поне всички се появиха.Нямах търпение да видя всичките си познати на едно място.
-Наистина е пълно тук -отвърна Амброуз.
-Прекрасно е-очите на Ария светнаха.Тя беше забила поглед в някой зад мен.Обърнах се по навик и забелязах как Сиера и Алек влизат през вратата.Намусих се.Не бяхме постояли и пет минути и тези двамата се пръкнаха.
-Ти ли ги покани? -Амброуз вече се беше ядосал.
-Разбира се.Все пак утре ще пътуваме заедно.
-Ще ми е нужно нещо по-силно от това ако се налага да го търпя тоя клоун-Амброуз ме остави и отиде до кухнята при Ед за да си сипе уиски.
-Алек ти дойде-гласът на Ария беше станал висок и писклив.
-Не можех да откажа на поканата.Тук е страхотно.Кажи ми ,че ти се намира още някоя от кубинските пури.
-За теб ще намерим.
Той вкара в сила чаровната си усмивка и аз едвам не повърнах.Вместо това отпих от виното в чашата ми.
-Може ли и на мен една чаша? -Попита Сиера.
Ария кимна.
-Разбира се.Сипи си.
Сиера се усмихна фалшиво и се пресегна към масата отрупана с бутилки алкохол.Не ме удостои,нито с поглед,нито с дума.Ария и Алек си говореха за шатото и аз внимателно се изнизах към кухнята при Ед и Амброуз.
-Нападателят им е много добър -говореше Амброуз.
Двамата с Ед коментираха някой футболен отбор и пиеха уиски.Чувствах се тотално не на място.Познатите на Ария бяха от работата й и повечето бяха облечени в маркови,лъскави дрешки.Беше прекалено задимено от цигарения дим и тежката ,сладникава миризма идваща от запалените пури ме задушаваше.Реших да отида навън за да си поема дъх.Проправях си път из блъсканицата от хора,когато доста силно залепих тяло към някой злочест човечец.Горкия беше притиснат между мен и някакво момиче.
-Извинете
Алек се обърна.
-Трябва да спрем да се срещаме така Кат-смигна ми той.
С голяма трудност отлепих тялото си от неговото и се опитах да застана ,така че да не преча на другите минаващи.Бърборенето на всички хора тук се превръщаше в силно бучене и заедно с музиката за фон беше много трудно да чуеш ако някой се опита да ти каже нещо.За целта трябваше да си на опасно разстояние от партньора ти.За щастие разговора с Алек се размина тъй като Сиера ме избута нагло и ми хвърли повърхностна усмивка.Излязох навън и си поех дълбоко въздух.Вече съжалявах,че дойдох.Партито се оказа доста скучно и препълнено с хора.Аз си представях съвсем различна обстановка.Нещо като по-голяма вечера с четири-пет бутилки силно,червено вино ,къкрещо месо и пукащи дървета.А то наистина приличаше на колежанско парти с полупразни чаши на дървената маса и издигаща се планина от празни бутилки в кухнята,мръсни чинии и остатъци от хапки в коша за боклук.
Какво разочарование! Постоях навън петнайсет,двайсет минути когато Ария се показа на входната врата.Смехът й секна,когато ме видя седнала на стъпалата пред входа.
-Хей,Кат какво има? Добре ли си?-в гласът й се долавяше загриженост.
-Да.Вътре е много шумно.
-Все пак е парти.
Усмихнах се.Тя затвори вратата и седна на стълбите до мен.
-Не е твоята сцена..знам.Беше такава още в университета.
-Изненадвам се че помниш.
-Ти си ми най-добрата приятелка.Практически си ми сестра! Разбира се че помня.Съжалявам за огромната блъсканица вътре.Не очаквах ,че всички ще се появят по едно време.Малко е претъпкано.
-Малко ли? Доста е...но поне се забавляват.Колегите ти изглеждат много приятни.
Ария завъртя очи.
-Само ако знаеш цялата драма,която се развива из офисите в модния бранш.Истинско чудо е че успявам да издържа там.По цял ден съм лепнала фалшивата усмивка и се опитвам да хапя езика си и да преглъщам саркастичните коментари.Наум убивам манекенките и тяхните прости агенти.Бих напуснала,но парите ни трябват.
-Разбирам.Светът на модата е бляскав,но доста кух.
-Поне парите са добри..и честите дрехи,които оставят от някоя фотосесия или като подарък от дизайнера.Което ми напомня,че имам подарък за теб.
Двете се засмяхме.
Ария въздъхна.
-Къде е Кара? -попитах аз.
-Остана при Мери.Тази жена е божи дар.
-Съгласна съм.Наистина е уникална.
-Знаеш ли ако бях на твое място щях да изчакам с децата.Много грижа са и усложняват брака.Знам,че всички си мислят,че го сплотява,но грешат.Бебето докарва главоболие,безсънни нощи и караници.Първите три години са ужасни.А,да не говоря за всичките ризи,които съсипа с повръщането си.-Тя въздъхна.
-Те са бебета,Ария.Това е нормално за тях,макар че не знам какво да ти кажа.Амброуз не ми е говорил за деца.Изобщо тази тема е табу в нашият дом.-Свих рамене.
-Брат ми е страхотен! Ед ме побърка за тия деца.Сега иска да си имаме ново ... Как да му обясня,че не му е момента?
-Ед иска ново дете?
-Да,можеш ли да си представиш? Лошото е че ...-тя се поколеба дали да ми каже,но после се отказа-както и да е.
-Хайде сега..кажи ми какво е лошото?-натиснах я аз.
Тя зарови глава в ръцете си.
-Ъгхх .. лошото е че второто дете може и да ми е последното,ако изобщо успея да го задържа.
-Какво искаш да кажеш с това?
-Имаше усложнения при бременността ми с Кара,както и при раждането.Нещо с матката.. изследвах се и се оказа,че много трудно ще родя втори път.Дори и да забременя не се знае дали плодът ще се задържи.Докторите ме посъветваха да избягвам опитите или евентуално да родя година-две след Кара.Оказва се,че колкото по-късно забременея толкова е по-голям риска.
-Божичко..толкова много съжалявам.Ед знае ли?
Тя направи физиономия.
-Не.Не смятам да му казвам.Само ще го стресирам.
Аз я прегърнах и тя положи глава на рамото ми.
-Липсваше ми да си говорим така-призна тя.
-И на мен също...напоследък бяхме затрупани с наши си задължения.Поне сега в шатото ще се отпуснем.
-Ще бъде наистина невероятно.И този Алек .. боже толкова е секси.Сега разбирам увлечението ти през университета.
Аз се засмях.
-А тогава го плюеше.
-Бях малко лапе ..пък и винаги съм го мислела за красив.Просто смятах,че е задник и не те заслужава.
-Е тук си била права.
Тя се засмя.
-Хайде да влизаме.Изпускаме целият купон.
Двете влязахме и миризмата на цигари отново ме лъхна.Проправихме си път до кухнята и прегърнах Амброуз.Той беше сменил уискито с ниско алкохолна бира и ми се усмихна.
-Колко сладко двамата сте координирали облеклото си-каза иронично Алек.Беше на прага на кухнята и пиеше бира корона.
-Стана случайно -Амброуз повдигна рамене-явно великите умове мислят еднакво.
Потърка нос в моя и ме целуна.Аз се бях облегнала на него и ръката ми беше върху рамото му.
Алек насмешливо подсмъркна и отпи от бирата.Сиера ме гледаше с присвити очи.
-Утре в колко ще тръгваме?-попита Ед.
-Рано сутринта.Хубаво е до десет вече да сме в шатото за да имаме време да си починем преди обяда и излежаването до басейна -каза Ария.
-Багажа ни е стегнат нали?-попита я Ед.
-Да.Още от понеделник.
Аз се засмях.
-Нашият багаж беше опакован набързо в сряда.
-Не те ли е страх,че може да забравиш нещо?
-Не особено.
-В сряда?След срещата ни? -намеси се изведнъж Алек.Очите му горяха с опасни пламъци.
-Ако имаш предвид подписването на договора в офиса на Карл то да.-Отново се върнах във времето в което си играех с огъня.
-Срещнала си се с него?-попита Амброуз в ухото ми.
-Дойде в библиотеката за да оправят документите с Карл.Трябваше да присъствам,защото изискваха подписа ми.Не е било среща,повярвай ми.
Той отпи нервно.
-Точно там е проблема.Не знам дали мога да ти вярвам.
С тези думи ме матира.
-Сериозно ли?
Бутнах го и излезнах от кухнята.Явно отново щеше да проектира страховете и ревността си върху мен.Не му бях изневерила и не смятах да го правя,но тия въпроси ме побъркваха.Нямаше ми и грам доверие,но изискваше моето.Кой знаеше той какво прави и къде ходи,когато твърди,че ще стои до късни часове в офиса? Аз не го притисках и не му изнасях тиради.Беше по-добре да не се следяхме ,та да не би случайно да се хванем.
Вече се намирах отново навън на стълбището-топ мястото ми за вечерта.Бях разярена.Явно се бяхме върнали отново в студентските години.Мислех си,че го надживяхме това.
-Извинявай.Това което казах беше много извън линията ...просто може би пих повечко-той целуна рамото ми.Обгърна с ръце тялото ми иззад и подпря брадичка на рамото ми.
Аз въздъхнах.
-Никога не съм те разпитвала за късните часове в офиса.Никога не съм те ревнувала и притискала по този начин.Разбирам,че Алек ти е болна тема,но моля те спри.Между него и мен няма нищо друго освен раздразнителност и хапливи коментари.Нарочно ти говори така,целейки да избухнеш и да се сбиеш с него или по-лошо да се скараме.
-Знам,знам.Права си ,извинявай.
Обърнах се с лице към него и го целунах.
-Искам теб.Обичам теб.Набий си го в главата.
Той се засмя.
-Да,госпожо.
-Искаш ли да си ходим?
-Да,моля.
Беше мой ред да се засмея.
-Нека си кажем чао с Ария и Ед и да тръгваме.
Аз кимнах и го последвах за пореден път в задимената къща.Казахме си чао с Ария,Ед и за жалост и с Алек и Сиера.
-Тръгвате си толкова рано? Боже да не би да казах,нещо ,което не трябваше? Катрина трябва да ме предупреждаваш,че мъжа ти не знае къде се скита жена му.-Алек беше безкрупулен.
Амброуз се засмя криво и го фрасна за част от секундата.Грабна ръката ми и ме избута от къщата.Качи се в мерцедеса и вдигна километража.Пътят до нас по принцип е от двайсетина минути до половин час-сега го взехме за тринайсет минути.
Взе си бърз душ и един валидол и заспа.Аз бях леко шокирана от изпълнението му,но нищо не казах.Изпих една чаша чай с лимон и ябълки и си легнах.Навих алармата за 6:30 сутринта и заспах.
За пръв път от години двамата с Амброуз заспахме с гръб един към друг.